Ти да бъдеш ти
Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има нещо там, което си е само мое: мисъл, убеждение или догадка – туй си е моята загадка.
А как искам всичко да ти кажа. И още повече копнея да ме разбереш. Знам, егоистично е, но пък изгарям. За теб го правя иначе, недей да ме кълнеш!
Да те натоварвам аз изобщо не желая. От теб изисквам две усмихнати очи. Та ти грееш така, не знаеш ли?
Смятам, че не осъзнаваш колко красив, всъщност, си. Смехът, устните, правилните ти извивки – всичко туй е сякаш нечовешко, но не крий го! Престани!
Бъди със нея, така уж трябва. (Въпреки сълзите мои...) И не моли ме да говоря...
Че думите са страшно нещо – те променят и човека, и живота негов, и всички негови мечти... А аз не искам туй от тебе – искам ти да бъдеш ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
Знаеш ли,права си. Късно,но поне го осъзнах - никой не заслужава да бъде на второто място... За всекиго има отредено по едно 'първо',само трябва да открие правилния човек,който ще му го предостави. 
