Спите, мили мои.
И някои от вас сънуват, че са будни.
Четат това и вярват, че "не спят".
Вярват, че разбират какво четат
или, че ще разберат.
Опиянени от всичко "видяно" в съня,
мислим, че познаваме реалността.
Убедени сме.
Сънуваш, че спиш и после, че се събуждаш.
Това, че сънят ти е по-различен от този на другите,
не го прави реалност. Не! Ти спиш
и се гордееш, че си буден.
Ходиш насън и дори водиш и други
с гордо вдигната глава и затворени очи.
И други сънуват твоя сън, но пак това не е истинаТА.
Много сънища - много истини? Не!
В твоя сън водата мокра ли е? Дано! Но ти спиш.
И мисля си:
"Вярваш ли, че мислиш Декарте? Дали? Аз не съм сигурен.
Знаеш, че не знаеш, Хипократе? Хитрец! Ти спиш ли?"
А ти, приятелю, спиш.
Понякога в съня си стискаш очи, защото реалността сякаш ще ти тежи.
Не ти харесва, плаши те.
И дори спейки, подсъзнателно я избягваш.
А тя е сладко бреме. И единственото смислено. Сънят ти е по-тежък понякога.
Откъде да знаеш обаче?
Ти спиш, а изглежда толкова истинско.
Дали в тези странно оформени редове всеки един има смисъл?
Сънуваш, че не сънуваш, че си буден...
Хе-хе "пробуден". Наистина е смешно.
Или не? Как би могъл да знаеш?
Ти спиш.
Сънуваш луди и странни хора, твърдящи, че ти спиш.
Сънуваш, че те отварят очите ти.
Ти спиш.
Мисля, че има малцина будни.
В съня ти те изглеждат най-луди и странни.
Не, не ги позна.
Ти спиш.
Защо не ти казвам "събуди се"?
Защо не те назовавам по име?
Намери ли се в този текст най-сетне?
Да, ти спиш.
И ако ви казвам истината, аз буден ли съм?
Или е само миг, в който говоря насън?
© Дур Даг Все права защищены