Ти загуби щастието!

Искаш да разбереш какво чувства към теб? Искаш да разбереш истината?
Тя няма да го каже. Може би няма и да го покаже, след всичко, което й причини. Единственият начин е, ако погледнеш в очите й. Надзърни в тези сини, дълбоки като океан, очи и тогава ще откриеш отговорите на всички твои въпроси...Няма да стане, нали? Сега не иска да те погледне, защото знае, че ако го направи ще разбереш за нейните чувства. А ти не трябваше да разбираш за тях. Отвръщаше погледа си при всяка удобна възможност. Очите й се пълнеха със сълзи, когато те срещнеше..тялото й изтръпваше...сърцето й се разкъсваше...Чувстваше,че се разтапя и затова се опитваше да избяга и ти го знаеше. Тя просто не искаше да показва чувствата си, не искаше да бъде жалка и слаба пред теб. Не искаше да разбереш, че всяка вечер преди да заспи се питаше "С какво сгреших?" и този въпрос я мъчеше страшно много.
Самата тя не очакваше всичко това от теб. Твоите думи я нараниха, разплакаха и натъжиха. Не беше честно да постъпваш така с нея..Пробуди чувствата й, а след това я напусна с една безсмислена причина... Замени я с друга,която със сигурност не е като нея. Няма нейните сини, живи очи, в които ти се потапяше. Няма нейните нежни, гладки ръце, с които те галеше. И няма нейното крехко, добро сърце, което притежаваше.
Ти загуби, приятелю. Повлия се от чужди думи.Замени едно истинско щастие за забавления за вечерта!