- И какво, разказвай?!
- Е, какво... Нали знаеш, че всеки петък излизаме да вечеряме навън с мойте две приятелки... Добре, че не те запознах с тях... Та отивам аз първа, сядам, поръчвам и... чак тогава виждам - срещу мен седи най-красивият мъж на света. Сигурна съм, защото още не бях пила и ме гледа, нали знаеш как? Като по филмите, едно загадъчно, до към леко влюбено. Обърнах се да погледна дали зад мен няма някоя мацка. Не. Викам си, тоя ако не е кривоглед, мене гледа. Мигновено си оправих косата и си отмествам погледа за авторитет. Обаче след малко поглеждам пак. Ама толкова хубав мъж, ти казвам! Висок, строен, красив, облечен с вкус. Мислех да си разтъркам очите, ама бях с грим, та не рискувах. Поглеждам пак, така деликатно, той ми се усмихва. А какви зъби, същински бисери. Викам си, ако не си отместя погледа, рискувам да се влюбя тутакси. Сервираха ми и чакам мойте кукли да дойдат. След малко той идва до мен и ме пита може ли да седне на моята маса. Седна значи и си викам, щом е толкова красив, сигурно ще е тъп, не може да му е всичко наред, нали така? Но, не. Интелигентен ти казвам, не е за вярване. А мойте закъсняват. Не че не се е случвало, но си викам, дано има задръстване, та да останем по-дълго насаме. Парфюмът му, ах, докарва те до... нали се сещаш?! А гласът му, направо ти падат дрехите, като го слушаш. Разбра той, че чакам приятелки и ми предлага да се видим на другия ден само двамата. На романтична вечеря един вид. Оставя ми телефона си, не, не телефона, а телефонния номер де, да му се обадя да се уговорим откъде да ме вземе с колата си. Гледай какво нещо, един път да ида на фризьор и да ми се случи това. Абе има си значение външният вид. Аз една щастлива, вече се виждам семейна, стига съм седяла сама. Абе, само аз ли съм такава припряна, още щом ме погледне мъж - и вече го влача... Не, не към кревата, към олтара направо, нали съм романтичка? Няма значение кое е по-напред, може и в обратен ред, ако си много закъсала. Той тъкмо нещо ми говори, че за пръв път му се случва, че сега разбира какво било това любов от пръв поглед, нещо от тоя род, да не задълбавам, нали гледаш сериали. Сигурно и той ги гледа, щото ги реди едни и... ми звъни телефонът.
- Айде ма, къде си?
- Чакам ви, в нашето заведение.
- Е, нали се разбрахме този път да променим, ние те чакаме от половин час. Забрави ли, или си влюбена?
Аха, ето защо още ги няма?! Затварям аз, усмихвам се:
- Е, приятна вечер, така да се каже, но...
И му ги наговорих едни, луд го направих. Къде си тръгнал бе, драги, с теб ли ще се занимавам? Мен мъже от на Пит брат му нагоре само могат да ме свалят. Ама каквото се сетих, това му и говорих. Демек съм едва ли не току-що изгряваща холивудска звезда, ти къде си ръгнал. Казвам ти, на това момче му разказах играта. Станах и с високо вдигната глава си излязох с най-танцовата стъпка. Метам се в таксито и право при куклите.
- Номера ще ми въртите, а? Какъв е, тоя дето ми пратихте, некой гей ли беше? Обаче го направих луд. Мислехте, че ще се вържа, щото съм влюбчива, ще се навия да се видим и той накрая ще ми каже: „Изненада!!! Много ти здраве от приятелките, това е скрита камера!” Да ми се смеете после, но не ви мина номера, драги! Даже накрая се ухилих до уши, хак да ви е.
- За какво говориш?
- Айде не се правете на луди, той не ви ли се обади, че не му се вързах?
- Ма ти луда ли си, какви ги дрънкаш?
- Ама не сте ли ми устроили от ваш’те номерца? Като миналия път, дето ми се обадиха по телефона, че съм избрана да ми издадат стихосбирка и аз отивам в редакцията с цял куп стихове, хайку и какво ли още не и те ме гледаха, четоха, гледаха, четоха и само дето не ме изхвърлиха. И накрая ми казаха, никога, ама никога повече да не пиша нищо, абсолютно нищо. Вие ми се смяхте тогава, а на мен какво ми беше... Не че съм спряла да пиша за любов, романтика и други такива въображаеми неща, ама вече на никой не ги показвам. Много смешно, няма що и мислехте, че сега ще ви се вържа пак, ама не. Точно на мен ли ще ми се случи това – най-хубавият мъж в заведението да дойде и да ме покани на среща? Сетих се, че сте вие.
- Ама ние тоя път...
- Не сте вие?!
- Не... Не сме чак толкова... Най-много да се изпотепаме за него. Шегичка!
- Е, ако знаете какво изпуснах, защото имам такива приятелки... С вашите шеги... Иде ми да ви...
- Значи не са били те? И какво?
- Не им говоря, но утре имам рожден ден и трески ме тресат, не може нещо да не са ми измислили. Миналия път майка излезе от тортата и ми се развика, че не съм се подстригала и косата ми бърка в очите. Така съм щяла да си разваля зрението, та ме изложи пред хората.
- Тия разведени ли са?
- Не, семейни са. Мъжете им не смеят сигурно да се разведат, че не знаят какво могат да очакват от тия откачалки. А най-голямата им мечта е да ме видят и мен бракувана. Запознаха ме преди време с един, бил само за мен, ама аз не го харесах нещо. Дали да не му се обадя, че то сам не се живее...
- И той ли пише стихове?
- ?!
- Е, нали бил точно за теб.
- Бил толкова романтичен.
- А...
- Аха!
- Звънни му.
- Ще му звънна. Дано пак не е номер.
- Дано! Не ти е лесно...
- Мъка, голяма мъка... Ама на никой не го казвай това, че направо не знам...
- Абе, от това ще излезе хубав материал, аз нали пиша във вестник „Драма трепач”... па напоследък няма много какво да се публикува.
- Е, това направиш ли го, ще те убия... Заклевам се!!! А що не ти попълня още един брой, а?! „В предсмъртното си писмо, една наша редовна читателка е написала: „Самоубих се от добри приятелки!” Или не, по-добре: „Серийна убийца на приятелки вилнее из града!” Страхотно заглавие! Много ще се харчи вестничето ви, а?! Така добре ли е? Да знаеш и ти си в това число, само посмей!!! Приятелки ли... Абе аз веднъж... не ви ли запознах?! А мен кой ме запозна с вас, да му откъсна аз на него... да му откъсна... Спомних си кой! А за най-добър материал давате ли награда?!
© Светлана Лажова Все права защищены