(Пред Бърлогата)

- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.

    - Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.

    Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката си и прехапа долната си устна.

    - Ако наистина искаш да разбереш... По-добре ела с нас. Но... Мястото което ще посетим, и хората с които ще се срещнем, са от калибър с който никога не си се сблъсквал – повярвай ми...

    Момчето го бе стрелнало с поглед който очакваше по-подробно обяснение. Срещата му с този ловец бе на път да се окаже влакче на ужасите, на което не са предоставени предпазни колани. Искаше му се да няма какво да губи, но за пръв път в живота си имаше шанса да поеме контрол, имаше шанса да загърби всичко това. Но нещо в този старец...Нещо в тази жена, която така безцеремонно го целуна...Подтикваше го да остане.

    -Останах да се възстановя в домът ти, нацепих дървата ти, закусвах с теб, излязох с теб в гората на лов. Мислиш ли че след всичко това няма да се съглася и на тази покана? Ако бях с всичкия си щях да се изстрелям от тук като гръмотевица и да не погледна отново назад, но нещо във вас двамата ме кара да се чувствам в безопасност. Ще дойда с вас. Нека се уверя, че в действителност тези хора са изсечени от скала. –каза Транс и леко се изкикоти накрая.

    Яна и Симеон се спогледаха. Изведнъж и двамата избухнаха в смях; чак се просълзиха, и започнаха да се гърчат.

    - Мислех... Че е възможно да чуя нещо такова...Само в някой холивудски блокбъстър... –каза Яна докато си поемаше дъх.

    Релик отиде до Транс, сложи ръце върху раменете му и се ухили до уши, така, че чак очите му се затвориха. Младежът бе на косъм да позеленее.

ДВА ДНИ ПО-КЪСНО

Кабинетът на Кайро Плъвдин

    Стаята беше голяма, с идеална сферична форма. Беше почти празна, с изключение на едно голямо велурено кресло в самият център, и голям плосък видео екран окачен на стената срещу него. Пелерина от цигарен дим изпълваше помещението. В креслото спеше мъжът познат под прякора ‘Кракатоа’ – съосновател и водач на групировката ‘Декстери’. Мърмореше нещо под носът си и от време на време рязко риташе с крак. Така се минаха няколко часа. От пурата беше останал само цилиндър от пепел. Прозина се дълбоко и реши да стане. Беше висок близо два метра, с физика на борец. Отличаваше се с протеза заместваща лявата му ръка, и липсата на дясното му ухо. Разтвори завесите и приветства новото утро в кабинета си. Беше мъж с перманентно лошо изражение на лицето си. Само две неща на този свят успяваха да го зарадват; дъщеря му Лидия и нейното пеене, за които той си умираше. Чуха се стъпки които спряха пред вратата, след това се почука. Вътре влезе мъж с дълга руса коса на плитка спускаща се до кръста му. Леко се поклони, и поднесе сребърна табла с чай и закуска за Плъвдин.

    - Учудващо, но се е отзовал на поканата. –каза блондинът.

    Плъвдин изръмжа и започна нервно да намества протезата си. Напълно игнорира закуската, и директно запали нова пура.

    - От както този шибаняк ми отне ръката, всяка божия сутрин трябва да намествам проклетията...

    Отново седна в креслото. Тогава вече реши да обърне внимание на закуската. Мляскаше шумно. Изсърба чаят на един път и след това гръмогласно се оригна.

    - Везувий, искам да разбереш точният ден в който Симеон ще пристигне в града, и кой ще го придружава. –изрече и отново се приготви за дрямка.

    Мъжът наречен Везувий просто кимна и напусна стаята. Името му – Брани Яга; следващ по ранг след Кракатоа. Заедно дърпаха конците на останалите седем члена от чудовищната групировка.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГРУПИРОВКАТА - ‘ДЕКСТЕРИ’

    Всеки член, дори самият основател и първият по ранг след него получават кодово име. Всяко име се взаимства от реални локации, в този случай, вулкани някога породили гигантски катастрофи за човечеството. Йерархията е проста:

На първо място:
- Кайро Плъвдин (Кракатоа)

На второ място:

- Брани Яга (Везувий)

    Идва ред на седемте елитни наемници, които оформят ядрото и самата бойна единица на ‘Декстерите’; още наричана ‘Випускът’

№1: Ноа Сидни (Килауеа)

№2: Садо Нострам (Тамбора)

№3: Станли Гоуд (Лаки)

№4: Мани Башър (Етна)

№5: Дели Гонладо (Йелоустоун)

№6: Рио Парис (Сейнт Хелън)

№7: Жан Буено (Пинатубо)

ВТОРНИК – 8ми Март

    Транс спеше залепил чело на прозореца. Летяха на седем хиляди метра височина и бе на път да се съмне. В центъра седеше Релик а в ляво на него беше Яна забила нос в списание ‘Hot Wings’ (Горещи Криле).

    - Още малко и кацаме. –изрече Релик дрезгаво.

    Яна просто измънка нещо изпод нос. Изглеждаше и двамата не бяха мигнали поради някаква причина, за разлика от Транс, който вече се разсъни и се протягаше. Пистата се показа. Както винаги, всеки самолет беше навреме в летище ‘Сандърс’.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ: