7 авг. 2012 г., 17:09

Той

1.2K 1 5
2 мин за четене

Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.

Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. Имах създадени приятелства. Той обаче беше нещо ново за мен. Имаше дяволита усмивка и приключенски дух, който – по една или друга причина - го тласкаше към все повече и една от друга по-луди постъпки.

С всеки изминал ден от моята почивка започвх да го харесвам все повече. Когато се усмихнеше, кожата ми пламваше. Една вечер обаче се замислих и си дадох сметка, че са ми останали едва четири дни, преди да се върна в София. Още следващия път, когато излязох с приятелите ми, го дръпнах настрана и директно казах:

- Харесвам те. Много.

Той се усмихна и ме хвана за ръка. Останалото време от почивката прекарахме двамата. Говорехме – за мечти и цветове, за хора и места. Той не говореше много. Оставяше ме да му разказвам за живота си и ме гледаше, сякаш съм най-интересното нещо на света.

Вечерта, преди да си тръгна, той ми зададе въпроса, който отчаяно се опитвах да избегна:

- Е, кога ще дойдеш пак?

- Другото лято - отговорих с престорена увереност.

Той ме погали по бузата и прошепна:

- Ще те чакам с нетърпение... Обичам те.

Тези думи ме накараха да изтръпна.

- Обичам те! - повтори той, сякаш се опитваше да убеди себе си, а не мен.

На следващата сутрин натоварихме багажа си в колата и тръгнахме. В следващите седмици той все повече започваше да ми изглежда като сън. Като наивна мечта. И кой можеше да ме вини? Така ми бе по-лесно, да понеса огорчението от това, че повече няма да отида в онова село.

Понякога сутрин се измъквам от леглото си и отивам да гледам изгрева. Знам, че това слънце е същото, което изгрява в селото. Улавям някой сноп слънчеви лъчи, целувам ги и ги изпращам при него с надеждата, че един ден ще го видя отново.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...