Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. Имах създадени приятелства. Той обаче беше нещо ново за мен. Имаше дяволита усмивка и приключенски дух, който – по една или друга причина - го тласкаше към все повече и една от друга по-луди постъпки.
С всеки изминал ден от моята почивка започвх да го харесвам все повече. Когато се усмихнеше, кожата ми пламваше. Една вечер обаче се замислих и си дадох сметка, че са ми останали едва четири дни, преди да се върна в София. Още следващия път, когато излязох с приятелите ми, го дръпнах настрана и директно казах:
- Харесвам те. Много.
Той се усмихна и ме хвана за ръка. Останалото време от почивката прекарахме двамата. Говорехме – за мечти и цветове, за хора и места. Той не говореше много. Оставяш ...