7.08.2012 г., 17:09

Той

1.2K 1 5
2 мин за четене

Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.

Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. Имах създадени приятелства. Той обаче беше нещо ново за мен. Имаше дяволита усмивка и приключенски дух, който – по една или друга причина - го тласкаше към все повече и една от друга по-луди постъпки.

С всеки изминал ден от моята почивка започвх да го харесвам все повече. Когато се усмихнеше, кожата ми пламваше. Една вечер обаче се замислих и си дадох сметка, че са ми останали едва четири дни, преди да се върна в София. Още следващия път, когато излязох с приятелите ми, го дръпнах настрана и директно казах:

- Харесвам те. Много.

Той се усмихна и ме хвана за ръка. Останалото време от почивката прекарахме двамата. Говорехме – за мечти и цветове, за хора и места. Той не говореше много. Оставяше ме да му разказвам за живота си и ме гледаше, сякаш съм най-интересното нещо на света.

Вечерта, преди да си тръгна, той ми зададе въпроса, който отчаяно се опитвах да избегна:

- Е, кога ще дойдеш пак?

- Другото лято - отговорих с престорена увереност.

Той ме погали по бузата и прошепна:

- Ще те чакам с нетърпение... Обичам те.

Тези думи ме накараха да изтръпна.

- Обичам те! - повтори той, сякаш се опитваше да убеди себе си, а не мен.

На следващата сутрин натоварихме багажа си в колата и тръгнахме. В следващите седмици той все повече започваше да ми изглежда като сън. Като наивна мечта. И кой можеше да ме вини? Така ми бе по-лесно, да понеса огорчението от това, че повече няма да отида в онова село.

Понякога сутрин се измъквам от леглото си и отивам да гледам изгрева. Знам, че това слънце е същото, което изгрява в селото. Улавям някой сноп слънчеви лъчи, целувам ги и ги изпращам при него с надеждата, че един ден ще го видя отново.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...