Толкова пъти предавана и оставала сама,
толкова пъти губила пътя и намразвала себе си,
толкова пъти наранявала и съжалявала за грешките си,
толкова пъти плакала, страдала и лекувала сама раните си,
толкова пъти вдигала отново глава към мечтите си,
толкова пъти с надежда поглеждала към съдбата си,
толкова пъти рискувала и пак раздавала чувствата си,
толкова пъти така е обичала, че забравяла себе си,
толкова пъти, че красотата избледняла, душата опустяла, а очите загубили блясъка си, но не спрели да плачат, не защото я боли, а защото е разбрала, че вече никога няма да може да обича, както е обичала преди...