Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането на птичките си играеше със сетивата му по любим за него начин. Той ги предпочете и извърна глава към гората. Усмивка озари лицето му, докато с поглед ги търсеше сред клоните на дърветата. Нищо не трепваше в гората. Сякаш уютът на природата бе унесъл всичко в блажена дрямка. Затова погледът му веднага прихвана иначе едва доловимото движение. Тревата, където гората се преливаше в поляна, издайнически се отместваше, давайки път на горското създание, което се бе устремило към тях с бавни, ритмични движения. Той стана, за да посрещне госта им. Приближи се към гората и седна в началото на горската сянка с кръстосани крака и с лице към госта, който идваше с криволичене към него. Когато наближи, зми ...