Топъл хляб и сиренце

        В ранните зори на новата демокрация, новоизбраният кмет в добруджанското село Р., се беше настанил удобно в мекото си кресло. И двата си крака беше сложил върху разхвърляните на бюрото му бумаги. В този момент на вратата се почука:

        - Влез! - отвърна с покана на почукването той.

        Вратата се отвори леко и на нейното място застана дядо Иван - възрастен пенсионер.

        - Какво има, дядо Иване? - попита го кмета с прострелен поглед.

        - А, бе господин кмете, откакто затвори нашата хлебарница и започнаха да носят хляб от общинския град, аз не зная кога да отида на магазина та да си купя от насъщния. Ето на, от сутринта съм само на една ракийка с един домат. Вече скоро ще мръкне, а хляб няма! Какво да направя?

        - Ами, дядо Иване, хляб няма да има! Затова иди пий още две ракийки с два домата и лягай да спиш. Утре по - навреме иди на магазина! Сигурен съм, хляб ще има!

       По пътя за вкъщи, дядо Иван си измъчваше селската глава с разни въпроси: ,,Баща му, на туй магаре, беше кмет. Добър човек. И фурна имаше, и хляб имаше! Сега го избрахме хрантутника му с хрантутник и защо? Да ни затвори фурната и да няма хляб. Аз ще си легна гладен, а той, като мръкне, ще отиде със служебната кола да се наяде и напие в някой ресторант на общинския град! Ето на това днес му казват демокрация! Ех, ако беше жива жена ми, нямаше сега да се моля за коматче хляб. Какви хлябове замесваше и печеше, горката, в пещта на нашия двор. Какви козунаци и питки?

       С тия мисли в главата дядо Иван се прибра в къщи. Наряза си два домата, пийна две ракийки, както му заръча кмета и легна да чака идущия ден, в който сигурно щеше да има хляб.

       Заспа и сънува чуден сън. Връща се от ТКЗС-то и на външната портичка на двора го чака жена му - красива и добричка като гълъбица. Тя му подава торбата за хляб и му заръчва:

       - Иди, Ваньо, на фурната да вземеш хляб, че днес в нашата пека козунаците за Великден!

       - Добре, булка! - съгласява се той и взема торбата от ръцете й. После се обръща и тръгва към фурната.

       Там вече са се наредили на опашка доста хора. Той застава на опашката и чака. Във въздуха се носи аромата на прясно опеченият хляб. Когато дойде неговият ред, взе ароматният хляб топъл - топъл и едва успя да го сложи в торбата.

       Когато беше малък, майка му винаги пращаше него за хляб. Той купуваше хляба и докато отиде до тях чупеше от хрупкавата му коричка и мека средичка и се наслаждаваше на аромата и вкуса му. Докато отидеше до тях, преполовяваше хляба. Сега по навик посегна да отчупи, но си дръпна ръката. Вече беше доста възрастен да постъпва така, а и децата какво щеше да кажат!

       Прибра се. Цялата къща беше изпълнена с аромата на козунаците. Жена му беше наредила на масата сирене, шарена сол и хубави едри домати. Около нея баха насядали тя и децата.

       - Топъл хляб и сиренце - ти си мойто пиленце! каза той с усмивка и сложи хляба на масата.

       Децата с радост се нахвърлиха да чупят залци, но майка им ги сгълча. Тя взе хляба и го начупи на големи комати. От меката среда децата започнаха да правят кокошчици със сиренето и лакомо да ядат. Дебелата, хрупкава коричка топяха в шарената сол.

       - На тебе, Ваньо, ще сипя една ракийка да пийнеш с един домат! - сякаш отдалече чу той гласа на жена си.

       - Ама аз вече пих ракия с домати. Искам топъл хляб и сиренце! - извика той и се събуди.

       В полутъмната стая влизаше меката светлина на пукналата се зора. Той стана от леглото. Облече се набързо и излезе. Запъти се към магазина да чака. Искаше да е пръв, за да си вземе хляб.

       Хлебоноската дойде. Разтовари определените касетки с хляб и отпраши към съседното село.

       Магазинерката подаде хляба на дядо Иван, обвит в найлонова торбичка. Той отвори торбичката и извади една филийка. Помириса я и се обърна към нея:

       - Сийке, ама тоя хляб на нищо не мирише!

        - Че откъде да мирише, дядо Иване! Сега слагат подобрители, стабилизатори за трайност, за цвят, за мирис и накрая тесто от незнайно жито.

        - Господи! - прекръсти се дядо Иван. - Вода газим, жадни ходим! Златно жито от Златна Добруджа прибираме всяка есен, а хлябът на хляб не мяза! Какви времена дойдоха??