В ранните зори на новата демокрация, новоизбраният кмет в добруджанското село Р., се беше настанил удобно в мекото си кресло. И двата си крака беше сложил върху разхвърляните на бюрото му бумаги. В този момент на вратата се почука:
- Влез! - отвърна с покана на почукването той.
Вратата се отвори леко и на нейното място застана дядо Иван - възрастен пенсионер.
- Какво има, дядо Иване? - попита го кмета с прострелен поглед.
- А, бе господин кмете, откакто затвори нашата хлебарница и започнаха да носят хляб от общинския град, аз не зная кога да отида на магазина та да си купя от насъщния. Ето на, от сутринта съм само на една ракийка с един домат. Вече скоро ще мръкне, а хляб няма! Какво да направя?
- Ами, дядо Иване, хляб няма да има! Затова иди пий още две ракийки с два домата и лягай да спиш. Утре по - навреме иди на магазина! Сигурен съм, хляб ще има!
По пътя за вкъщи, дядо Иван си измъчваше селската глава с разни въпроси: ,,Баща му, на туй магаре, беше кмет. Добър човек. И фурна имаше ...