Тотката

замахна хванал здраво с две ръце цевта на чифтето... Марин се дръпна назад и встрани - приклада изтрещя в калдъръма... Пушката гръмна и Тотката се срина по корем…

- Аха-а-а-а!- чу се задавено хъркане.

Едни шушукат:

- Замахнал с голяма сила, ама Марин овреме успял да хване приклада и както се дърпали един друг, чифтето взело та гръмнало… от само себе си!

 Други нареждат:

- Бяха на десетина метра от вратата на кръчмата, точно пред къщите на Карамана и Калайджията…

- Когато наскачахме от хоремага Георги Калайджията и Марин бяха надвесени над Тотката – значи Георги сякак е видял кое как…

- Разправя, че бил си легнал и чак когато чул гърмеж излязъл да види какво-що...

- А, сега, де - кога пък навлече гащи и довтаса преди нас!…

- Бабини деветини…

Името му всъщност е Тодор, но заради благия характер и добро сърце му викат Тотката.

От казармата се върна с име на борец тежка категория… Дори по седмичните кинопрегледи на кината се въртеше клип от схватка на Тотката по време на състезание – беше бърз и настървен като тигър, нямаше помен от благостта му…

На няколко пъти софиянци идваха да го кандърдисват да продължи пехлеванлъка, но Неда, жена му, не го пусна… Ябанджиите обещаваха, че след година-две и нея ще я вземат с детето, но тя не кандиса:

- След година-две я камилата, я камиларя… Да се бори, ей, тука, в текезето… Той ще ми се лигави с градските брантии, а я монахиня да стана, тъй ли… Айде, метла, пръждосвайте се от тука!...

Тотката ни в клин, ни в ръкав, се усмихва:

- Ми, щом жената не дава…

Колкото той е кротък, толкова тя е луда…

Остана на село, но много, много не го свъртя и записа ветеринарния техникум в Стара Загора - задочно ли, като някакви курсове ли, той си знае, но след някоя година тръгна с кожена чанта из село да лекува животни…

И все същият - усмихнат стъпва тежко по сокаците и си свирка някоя завъртяна народна песен, гаче да запее… Бабите шътат по дворовете и като чуят свирнята му махат с ръка:

- Как е, раб’тата, Тотка, върви ли, върви ли?...

- Бива, лельо,не върви ам’ търчѝ, та се къса…

Не мина година и Тотката се прочу като фелдшер…

Та, за какво се скараха с Марина, какво не можаха чак да разделят - не се разбра!

И защо по никое време, през нощите, Тотката нарамил чифтето отива в кръчмата!…

Едно е сигурно: пиян не е бил, щото не пие - алкохола не му понася…

За Марина се знае – як запой беше подкарал…

Уж, единият напсувал другия, ама кой-кого точно се не знае… Други смятат, че работата ачик-ачик намирисва на фуста – Тотката малко си пада по женската част, ама коя да е жената пак се не знае…

И как така, седят си в кръчмата, черпят се с тоя, с оня, Тотката подпрян на чифтето разправя ловджийски лакърдии, по някое време излиза навън и… утрепан!

След смъртта на Тотката, Марин в кръчма не влезе, изгуби се, в земята потъна… Чу се само, че захарната болест го хванала - станал кожа и кости…

Не мина време и той се помина…