Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим маските, ще ги заздравим с общи усилия. Този път, когато сме отново истинни един към друг, знам, че ще ме накараш да не желая никой друг!

Този път маските ни ще се допълнят една към една, и няма да си обърнем гръб, даже на шега. Този път ще изградим истинска лъжа, и този път никой няма да прогледне през нея. Този път няма да има следа от сладките малки изневери. Този път твоята „любима” няма да те подозира.

Но този път, да, любими мой, този път никой няма да е играчка, този път двама ще сме играчи,  този път ти ще станеш мой, този път няма да спираме...

Защото този път, скъпи мой, аз няма да съм „малка”, този път аз няма да съм „невинна”,  този път аз няма да съм „миличка”...

Този път аз ще съм единствена... в сърцето ти!