Глава 12. – Три мории и капан
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревога пред Барие. Тя очакваше от него да извърши чудо, а той не искаше да я разочарова. Като лекар осъзнаваше колко сериозна е ситуацията, като влюбен мъж отказваше да приеме действителността. Или така искаше да забрави горещата Мария?
Седяха привечер в парка с момичето от Родопите. По клоните на дърветата все още имаше жълти листа, макар да бе декември. Гледаха тичащите деца. Емануил държеше ръката ѝ. Колко малко сила усещаше в нея, колко студена и слаба бе. Щеше ли да издържи битката с болестта? Девойката сякаш бе на километри от него. А той къде беше мислено?
Тази сутрин звъня на Мария. Не вдигна. Играеше ли си с него? Или беше в беда?
Подкрепата бе нищо, ако болният откажеше да се бори. Битк ...