Три дни от живота на една жена - VIII
Произведение от няколко части към първа част
VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На излизане дори му загаси лампата.
Нарочно се забави повече под душа, за да си събере мислите и да реши какво точно ще прави. Силно се надяваше и се молеше когато се върне той да е вече заспал. Разумът ѝ говореше, че не бива да му позволява да прекрачи границата, но усещаше, че ще ѝ бъде трудно, защото този мъж притежаваше всичко, за което винаги е мечтала и се отнасяше към нея точно както би трябвало да се отнася всеки влюбен мъж към жената, която обича… (И както, за жалост, не се отнасяше към нея онзи, с когото беше близка вече почти три години, но не ѝ стигаше смелостта да се раздели с него, защото твърде много го обичаше…)
Влезе в стаята безшумно като котка и веднага се мушна в леглото си. Ослуша
се, за да разбере дали Влади е заспал. Сърцегго ѝ биеше учестено и силно. Трябваше да се успокои. Всъщност не се страхуваше от него, а от себе си…
Той дишаше леко. Не беше ясно дали е буден… Все пак реши да се отпусне и да се опита да заспи...
И тогава го усети да става и да приклеква до леглото ѝ. Целуваше ръцете ѝ, молеше я шепнешком да легне при нея… Но тя също го умоляваше и увещаваше да си иде на своето легло, защото ако му позволи, това, което желае, ще се чувства като предател… Не искаше да бъде груба с него, защото винаги е бил мил и грижовен с нея, но от друга страна знаеше, че ако отстъпи, после ще съжалява и ще страда…
След дълги взаимни увещания той изглежда се примири и се върна на своето легло.
Нямаше представа колко време е минало… Може би този път наистина беше заспал…
Но тя не можеше… Навярно защото се колебаеше дали не е още буден.. И тогава направи своя грешен ход. Съвсем тихичко го попита спи ли…
Отговори ѝ мигновено на чешки, но тя отлично го разбра: „ jak býk může spát ” („както бикът може да спи”).
Този път поривът му беше оше по-горещ и настойчив… Обаче и тя не се предаваше, с всички сили се стараеше да го удържи…
В един миг видя лицето му почти до своето. Беше успял да легне до нея, почти на ръба на леглото (защото тя съзнателно не му оставяше свободно място)… Тогава, усетила опасната близост, го отблъсна по-рязко и той се изтърколи на земята. Това я стресна. Уплаши се, че може лошо да се е ударил, дожаля ѝ за него… Чувстваше се виновна, не очакваше да се случи така, искаше само да го отстрани от себе си… И той го знаеше.
За щастие, нищо му нямаше… Но силите ѝ за съпротива бяха вече значително намалели…
И разумът изпусна юздите на страстта...
Следва продължение
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
