anabel7 (Албена Димитрова)
178 6855
9 июн. 2020 г., 22:52  

 Три дни от живота на една жена - I 

  Проза » Повести и романы
1180 6 8
Произведение от няколко части
5 мин за четене

 

 

„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.

                        

                               I

 

    Началото на август 1983. Поморие.

 

    Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.

    Тя вървеше по пясъка, наслаждавайки се на всеки миг от оставащото ѝ време (само три дни!) при любимото море. Мисълта за това я натъжаваше…  Светлите ѝ коси (или по-скоро тъмноруси) се спускаха почти прави, с леки вълни към краищата, покривайки раменете ѝ. Очите ѝ, с пъстри ириси, напомняха цвета на узрели, но още неразпукнати бадеми. Младото ѝ тяло, високо и гъвкаво, с млечно шоколадов загар, леко се извиваше при всяка стъпка, а малките вълнички нежно галеха босите ѝ нозе.

    Ето го края на традиционния плаж, където свършваха последните къщи, почивни станции, бараки… и започваха езерата с лечебна кал, и нудисткият плаж. Оттук нататък почти нямаше хора, точно както тя обичаше. Можеше да се пече и къпе на воля, без да има някой близо до нея, без дрехи и условности… сливайки се с природата...Като Ева в райската градина, само че без Адам. Дори не подозираше, че много скоро и той ще се появи. 

    Вече беше легнала гола по гръб на белия чаршаф - носеше си го от сградата на „Радио - телевизионни сервизи” в старата част на града, където на втория етаж имаше няколко добре обзаведени стаи, кухня, трапезария и баня с тоалетна за летовници, работещи в този сектор. Тя ползваше самостоятелна малка стая с две легла. Брат ѝ я доведе на почивка за две седмици, заедно с негови колеги. Беше на възраст доста по-голям от нея, инженер със специалност радио и телевизия, инспектор в главното управление в София. Той ходеше с колегите си на централния плаж, но на нея там никак не ѝ харесваше, защото беше пренаселено с хора… Поради тази причина още на втория ден след пристигането се отдели от тях и тръгна на север по плажната ивица да си търси място по свой вкус. Виждаха се единствено в сградата, в която спяха или в ресторанта, в който се хранеха.

    Притвори очи, за да не ѝ блести слънцето и само от време на време ги отваряше леко, за да не бъде изненадана от близостта на някой напорист представител на силния пол, дръзнал да наруши спокойствието ѝ. Но такива, за щастие, тук се срещаха рядко. Повечето бяха като нея любители на природата и уединението.

    И тогава се появи той. Забеляза го отдалече, беше ѝ трудно  да отклони погледа си от високия му силует. Каква красота!... Сякаш златокосият древногръцки бог Аполон беше слязъл от Олимп и незнайно как, се беше озовал на поморийския бряг. Само че вместо наметало, на величествените си рамене носеше някаква раница... Дали ще спре или ще продължи нататък?...

    Да, той спря недалеч от нея и остави товара си близо до морето. Съблече се, после започна да търси нещо вътре... Тя се надигна и приседна, за да извади шишето с вода от плажната си чанта, защото усети жажда. Тогава го видя как се запъти към нея, държейки плажно масло в ръка и учтиво я помоли на някакъв странен език (смесица между руски и друг славянски) да му намаже гърба. Като че ли нямаше нищо по-естествено от това гол мъж на нудистки плаж да поиска от гола непозната жена подобна услуга. Обаче, изненадана от самата себе си, тя не му отказа. След като привърши процедурата, той благодари и се върна при багажа си, извади нагъната надуваема лодка и започна да я напомпва. После грижливо я изми в морето и покани новата си позната да се повози в нея, ако желае. Тя се съгласи, но с уговорката да не се отдалечават от брега, защото не умее добре да плува.

    Изобщо не можеше да се познае. Не беше авантюристка, с непознати мъже се държеше дистанцирано и предпазливо. Но този беше толкова естествен, непреднамерен, като едно голямо дете, като герой от роман на Джек Лондон. Очите му, с цвета на морето близо до хоризонта, я гледаха открито, без похотливост и лукавство. Високото чело и лъчезарна усмивка още повече засилваха усещането за благородство и почтеност. Някак интуитивно му се доверяваше… 

    В лодката я попита полякиня ли е, но тя отговори отрицателно. Шведка? Също не. След тези две неуспешни попадения му каза, че е българка.. Представи ѝ се - Владимир от Моравия. „Великоморавският княз Владимир” - неволно премина през мислите ѝ, макар, че не беше сигурна дали правилно си спомня името му от уроците по история в училище. Но има ли сега такава държава Моравия? Той поясни, че е в границите на Чехословакия. Говореше ѝ предимно на чешки, но ако не разбираше нещо, използваше руски. Спомена също, че е дипломиран инженер, обаче работи като екскурзовод, защото обича да пътешества… На свой ред и тя му каза името си, както и че следва физика в Софийския университет, но е родена и израсла в малко градче от провинцията. Разговорът вървеше леко и естествено. Той сподели, че днес възнамерява да направи пътешествие с лодката до Несебър, защото времето е хубаво, морето е спокойно и я покани да го осъществят заедно. Тя се сепна и се опита да отклони поканата с аргументите,  че не умее да гребе, не е добър плувец, а и го познава само от  един - два часа, все пак е мъж, а тя - жена!... При последните ѝ думи той се засмя, ръката му хвана нейната и топлият му глас я успокои, че тя сама усеща интуитивно доверие в него, а и не е нужно да му помага, защото е тренирал гребане, плува отлично, лодката е стабилна, няма от какво да се страхува… Можеше ли да му откаже?!

    И този път се съгласи, противно на природата си, която независимо че много обичаше морето, никак не обичаше риска… 

    Към обяд натовариха вещите си в лодката и потеглиха към Несебър. 

                     

 

Следва продължение

 

                         

» следваща част...

© Албена Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стойчо, благодаря ти, че прояви интерес. Надявам се да продължиш да четеш и следващите части и да ти хареса... Здраве, любов и вдъхновение да имаш винаги!
  • Започва се...
  • Благодаря от сърце, мила Наде, мила Елче, Т.Енчева! Здраве, любов и вдъхновение ви пожелавам!
  • Интересно започва!
  • Интересна история!
  • Чудесно начало! Чакам продължението!
  • Благодаря ти, мила Силве! Това е дебютът ми в прозата. А ти си първият ми читател, при това с много опит и високи постижения в жанра, който ми дава кураж да продължа... Прегръщам те, скъпа! Здраве, любов и вдъхновение ти желая!
  • Дано да са по-дълги тези три дни, защото много хубаво започна. Ще чакам с нетърпение, Бени. Лъхна ме на плажно кокосово масло, не се бави много.
Предложения
: ??:??