Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към кралицата. Очите ни за миг се срещнаха. Сякаш доволна от примирената ми реакция, показа огромните си зъби и бавно се приближи към протегнатата ръка. Притворих очи, мислейки, че ще намаля болката. Стиснах силно зъби. Толкова, че усетих в мозъка си натиска. Пробождането бе почти като игла от спринцовка. Жалко за цялото ми напрежение.
Отворих очи...
Тълпата от озверени, безработни и гладни хора ме избутваше към ъгъла на улицата. Всички се бореха за правата си...
И аз бих дошъл, но бързах да запазя новото си работно място. Заплатата едва ли щеше да покрие разходите вкъщи, но беше по-хубаво от нищо.
Зави ми се свят. От ръката ми течеше кръв. Най-сетне ме избутаха вън от шумотевицата.
Опитах се да ...