... три дни по-късно...
Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към кралицата. Очите ни за миг се срещнаха. Сякаш доволна от примирената ми реакция, показа огромните си зъби и бавно се приближи към протегнатата ръка. Притворих очи, мислейки, че ще намаля болката. Стиснах силно зъби. Толкова, че усетих в мозъка си натиска. Пробождането бе почти като игла от спринцовка. Жалко за цялото ми напрежение.
Отворих очи...
Тълпата от озверени, безработни и гладни хора ме избутваше към ъгъла на улицата. Всички се бореха за правата си...
И аз бих дошъл, но бързах да запазя новото си работно място. Заплатата едва ли щеше да покрие разходите вкъщи, но беше по-хубаво от нищо.
Зави ми се свят. От ръката ми течеше кръв. Най-сетне ме избутаха вън от шумотевицата.
Опитах се да извикам помощ, но сред всичката тази лудница никой не ме забеляза...
... три дни по-късно...
,,Открит труп на мъж средна възраст, без данни за самоличност. В случай, че някой издирва изчезнал, да се обади в полицията.''
... В апартамента се чуваше бебешки плач. Комшийките повикаха полицията.
Откриха разкъсващо се от плач бебе и данните на мъжа...
(всички прилики с действителни лица са чисто съвпадение)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елeна Все права защищены
