DimitarGeorgiev.2 (Димитър Колев)
11 9
19 янв. 2019 г., 14:09

 ТРИПТИХ Утринни пътеки 

  Проза » Рассказы
1140 2 3
Произведение от няколко части
4 мин за четене
1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с автобус. Започна от сигурността на родното място и завърши в неизвестното. Вече съм в един напълно непознат град, който трябва да превзема. Вървя по улиците му, а той не ме забелязва. Постепенно ме обзема униние. Следите на съмнението дали съм избрал правилния път стават по-дълбоки. Сега е късна утрин, а още не мога да освободя напълно мислите си от снощните преживелици...
Снощи набързо изпразних чинията си и заговорих. Дълго бях обмислял този разговор - как да съобщя решението си. Планирал бях точно какво точно и как да го кажа, но все не намирах достатъчно смелост да започна. Баща ми не дочака да довърша обясненията си. Той набързо прозря в тях намерението ми да прекъсна потомствената земедел ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Димитър Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??