Най-напред се пусна слух, че лудото Ленче избягало в Троян при местния идиот Парис. Когато, излизайки от кръчмата, посетихме опечаления съпруг, за да му изкажем съчувствие, той се беше насвяткал като змей и лежеше в сламата при магарето. Явно много се е нажалил, завалията.

-         Стани бе, Менелае, стани, копеле пияно; имаш гости – дърпаше го за ризата сватанакът Аякс и го риташе в задника. – Как можа да излочиш цяла дамаджанка със сливова и за нас да не помислиш!...

-         Ми... аз га че не бях сам – размърда се по едно време Менелай, надигна се и се изпърдя. – Тъдява трябва да беше и баджанакът Ахил – те къде е единият му цървул – кучето го разнася по двора.

-         Ахил ли – обади се брат`чеда Одисей? – Хм... и на него няма да му уври тиквата, дето разрежда ракията с мента; където иде, все си губи цървулите и пердаши бос. Колко пъти съм му казал, че ще си пати заради тия пусти цървули.

-         То и ти си една китка мамина – сряза го кумецът Агамемнон. – Като се напиеш и одма объркваш посоките; кой к`во прави – той уж тръгнал към Итака, а все се събужда при оная циганка Калипсо. Добре, че е кротка твоята Пенелопа, та не те млати. Ако беше моята Клименестра, щеше да ми издере очите.

-         Тя пак ще ти ги издере, к`вато е усойница тая Клименестра. Ти провери за всеки случай да не ти слага в ракията английска сол или нещо друго, че много ти миришат краката.

-         Ти я остави сега Клименестра, ми дай да видим какво ще правим с Елена; май хептен го е ударила през просото.

-         Че к`во да направим ние; тя е ясна работата – кучките са се разгонили, зайците са се изпърцали; нека Менелай да каже. Ако каже да тръгваме – тръгваме. Приготвил съм си една хубава гега.

-         Ти ще го забелиш с тая гега; га не е барем сабля...

-         Майната ти сабля! Ние да не сме някакви древни гърци, та да захванем да препасваме сабли и пищови; дип сме си съвременни и по една гега ни стига, за да погнем ония пияндета – троянците. Гле`й го тоя пак откърти; стани, бе Мененелае – мамицата ти пияна – и кажи к`во да правим с Ленчето!

-         То к`вото станало – станало; халал им Ленчето – изгрухтя Менелай и отвори едното си око. – Ми да видим дали барем ще черпят с блага ракия.

-         Ха така – те ти булка, Спасов ден! Припила му се блага ракия на човека; та ти още ли не си я пил тая блага ракия, бе приятелю?

-         Пил съм, зер, ама то отдавна беше, а от много глава не боли. Разправят, че ония проклетници, троянците – другото им хубаво–лошо, ама правят бая харна сливова; викам, вземем да отпразнуваме годежа.

-         Какъв годеж, бе, ти имаш ли акъл; няма ли да воюваме!? Елена на оня боклук Парис ли ще я оставим!?

-         Мене, ако питаш – там ù е мястото. Единият – луд, другият – щурав; баш са си лика–прилика – изломоти Менелай и пак се гътна в сламата.

-         И то к`во излиза – така да им я харижем на троянците без бой – една хубава жена имаше в царството и тя на това дърво Менелай налетя, ама че кутсузлук... Стани бе, Менелае, стига си хъркал, рогач глупав! Откраднали му булчето, а той се натряскал и спи... – ядоса се не на шега сватанакът Аякс.

-         Виж сега, свато, има по-важни неща – размърда се отново Менелай. – Я отскочи набързо до мазето и донеси една бутилчица от преварката, че нещо все ми засъхва гърлото! Пък тя – Ленчето - сама ще се върне тичешката, като почне оня говед да я бъхти през вечер; дано само да не е много бързо...

-         Ще се върне, ама другия път; тя, жена, от бой се не плаши, стига да върви другата работа. – обади се кумецът Агамемнон – Разправят, че при оня говед прескачат и други булки, дето мъжете им повечко попийват, щото бил надарен.

-         Прескачат, зер, как няма да прескачат, като – ей го нашият – хич не е изтрезнявал от Велик ден – продължи Аякс. – Ха, те ти го и Ахил – пиян залян – и той се мъкне от някъде посред пладнина.

-         И пак е с един цървул, и пак разнася със себе си цял облак от винарки – добави брат`чеда Одисей. – Колко пъти съм му говорил за тия пусти цървули; пази си петите бе, човек!

-         Чакайте да чуем  какво ще каже и той – застъпи се Агамемнон. – Кажи бе, баджанак, ти как мислиш – да бягаме или да се предаваме?

-         Няма такива работи! – изрепчи се Ахил – Никакво бягане, ще се бием! Чакайте, за какво става въпрос?

-         Е, те това е мъжка приказка – подкрепи го Аякс. – За Елена става въпрос; трябва да си я вземем от троянците. Винаги съм знаел, че е юнак момче тоя Ахил.

-         Само дето много си губи цървулите – подметна намръщено Одисей – и това ще му изяде главата.

-         Ти не пророкувай толкова, ако че е кротка твоята Пенелопа. Гледам, че доста бараш чашката; току виж и тя отпрашила към Троян.

-         Ми то си е човещина; няма само Менелай да е на тоя хал...

-         Тя, тихата вода е най-дълбока, ама по-добре така, отколкото да те дере жив оная драка Клименестра – заключи философски Агамемнон.

-         Прав си, по-добре е – потвърди мъдро Одисей, – а ти за всеки случай провери какво ти сипват в питието.

-         Какво ще да е – или е очистително, или някакъв афродизиак. Те жените, освен за любов и за бижута, за друго не мислят – намеси се Аякс, – но аз предлагам да обявим война на троянците. Той тоя бунак Менелай хич няма да мръдне, ами по-добре ние да вземем инициативата.

-         Ти защо толкова си се разбързал бе, драги – намигна хитро кумецът Агамемнон? –Да не би, защото Менелай повечко се застоява в кръчмата, та да го заместваш?

-         Работата е сериозна; аз подкрепям инициативата – извиси глас току що влезлия Ахил. – Няма да ги оставим току тъй тия троянци да ни отмъкват хубавите булки! Напред към Троян! Мамка му на оня пич – Хектор; отдавна съм му вдигнал мерника!

-         Значи войната е неизбежна и няма да има дипломатически преговори? – подхвърли Одисей.

-         Никаква дипломация; почваме мобилизация – вдигна юмрук Аякс! – Кой ще носи знамето?

-         Трябва да се помисли и за въоръжението, и за техниката – подхвърли Ахил. – Закъде сме само с тия геги? Да помислим и за стратегията, и за тактиката...

-         Одисей разбира от стратегия и тактика. Той е врял и кипял в тия работи, откак го прикотка оная циганка Калипсо, а Пенелопа се прави, че не вижда...

-         Така или иначе, във всички случаи няма да минем без транспорт – почеса се по темето Одисей. – Предлагам да вземем на баджанака коня.

-         Какъв кон, бе - ти имаш ли акъл! По-добре да вземем моя москвич; трябва само да му се сменят буталата и сегментите, а също и феродото, че се е скапало.

-         Майната ти и москвич! Сценарият е друг: трябва да има кон – истински троянски кон! Менелае, стани бе, копеле тъпо – няма само ние да ти поемаме грижите!

-         К`во, к`во – да ставам ли? Донесохте ли ракията?

-         Каква ракия бе, пияно животно, ние тръгваме на война. Хайде вдигни си задника и помисли за коня!

-         Кон ли? Бе вие луди ли сте! Ей ви го там конят - пръхти и рие с копита; хайде вземайте магарето и заминавайте, да ва иба в шапшалите! Аз никъде не мърдам; на мен тук ми е добре...