Четвърта част

От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма изгледи скоро да спре. Навличам най-чистата си фланела и нахлузвам споменатите ромики. На вън въздухът е възкисел и мирише на прясно повръщано. На пак е по-добре от спаружената атмосфера в къщи. Ситните капки бързо попиват във фланелата и тя натежава на слабите ми рамена. Оскъдните минувачи се крият под чадъри и бързат да се приберат на топло и сухо. Свървам в близката пряка и клякам пред култовото шуберче на бай Ставри. Уморения старец, който не изглежда по-добре от мен ми подава два кренвирша, лютеница, половинка водка и прибира омачканата банкнота. Взимам рестото и решавам да направя една обиколка на калния квартал под студения дъжд. На входа на номер двадесет и пет се засичам с Мимето, което ме поглежда враждебно, въпреки тригодишните ни опити да се задоволим един друг. Или тъкмо поради тая причина.

- Добре изглеждаш – лъжа я за външния ѝ вид, а тя прилича на мокра кокошка. Надявам се да ми се усмихне, но чувам само едно отегчено „Уф“. Мимето винаги е била реалистка. Трудно можещ да я излъжеш – Да пием по едно в къщи?

- Мето, ти нямаш ли си друга работа? – враждебността ѝ ме настройва романтично.

- Да ти изглеждам зает? Само да те предупредя, че нямам компютър. Вирус някакъв…

- Като гледам, май вируса и тебе е лепнал. Айде, че се връщам от бачкане.

- Нощна  смяна, пак ли при ония изедници? – Мимето работеше във фабрика за майонеза и затова никога не ядеше майонеза.

- Чао. – освен реалистка винаги е била безкомпромисна. Така се и чукаше – решително, интензивно и свършваше винаги преди мен.

- Искам те!

- Искаш задника ми, Мето! Ходи излъскай бастуна и ме остави – затръшва входната врата и ме зарязва сам насред студа и дъжда. И така вече седем години. Наистина трябва да спря да мисля за нея.

В къщи всичко си е по старому. Мивката е пълна с мръсни чинии, а прането не знае от кога не е виждало сапун. Пералнята изгоря преди три години и от тогава ми се случва рядко да тръкна със сапун, предимно някои долни гащи или потник. Приятелите ми казват, че мириша на индийски слон през дъждовния сезон, но на мен не ми пука.

Събличам просмуканата с дъжд фланела и я просвам на един стол. Сварявам двата кренвирша и ги гарнирам с малко лютеница в най-чистата чиния, която откривам. Сипвам водка във водна чаша и си пускам тумбестия телевизор. Така е, като няма компютър. От избледнелия екран ме посрещат унилите физиономии на герои от някакъв турски сериал. Сменям канала. Спретната говорителка ме информира, че днес има само две убийства, торнадо в щатите и сбиване между футболни хулигани в Павликени. Няма терористични атаки и това леко ме натъжава. Напоследък съм свикнал с непрестанния ислямски тероризъм толкова много, че когато липсват новини ми се струва, че става нещо нередно. Сякаш убийствата с бомби в тенджери под налягане или газенето на невинни туристи с микробуси осмисля скучното ми съществуване.  Давам си сметка, че това подклажда въображението ми и ме зарежда с идеи за моята работа. Забелязал съм, че най-популярните си статии съм написал именно след най-кървавите атентати. Яростта, жаждата за мъст и кървавото пиршество на жестокия живот ме зарежда и възбужда до крайна степен рационалното ми въображение. Отдавна разбрах, че живота е груб и безкомпромисен, особено към най-слабите участници в състезанието му. Силните изяждат слабите и то по начин, далече по циничен и категоричен от това, което става в животинското царство. Хората са едни егоистични зверове, които се стремят единствено към личното си благоденствие, като цената за него е благополучието и живота на останалите. Жалко за онези, които не са разбрали тая истина. Те просто ще бъдат изядени, преработени и изплюти.

След втората чаша водка погледът ми се спира на безжизнения компютър. Алкохола не попречи на мравките да пролазят по гърба ми и да ми напомнят за скорошната загуба.  Тогава забелязвам някаква промяна, нещо ново, което може да ме обнадежди. Знам, че съм в ролята на удавника, но цвета на малкото прозорче с обяснителния текст е сламката, за която се захващам с надежда да ми помогне да се издърпам от помийната яма, в която пропаднах. Станало е резидаво и от предишния заплашителен червен цвят няма и следа. Придърпах стола по-близо и с изненада установявам, че освен цвета се е променил и текста на съобщението. Зачитам се с надеждата изпития алкохол да не ми изиграе някоя лоша шега.

„ Измина вече седмица от момента на заразяването ви. Ние от НХГТСД имаме удоволствието да ви съобщим, че констатирахме някои положителни стъпки от ваша страна относно изпълняването на ОУ и сме склонни да ви дадем частичен достъп до вашата система. От това, което успяхме да проверим във файловете ви разбираме, че имаме сходни позиции и виждания по редица въпроси от социално, политическо и обществено значение. 

Одобряваме вашето отношение към йерархичната структура на съвременното общество и мислим, че позициите ни в това отношение почти напълно съвпадат.  Наистина йерархията е една от главните причини за създаването на нездрава конкуренция и всичките произтичащи от нея негативни отношения в обществото.  Постоянната борба за власт и използването на всякакви, легални и нелегални методи за катерене по йерархичната стълбица е оная отрова, която постоянно убива човечността и добруването между хората.

Другата ни сходна позиция, макар и с някои забележки е отношението ви към съвременните управленски и ръководни структури. Макар да смятаме, че не всички членове на обществото имат напълно еднакви интелектуални, емоционални, етични и физически възможности това съвсем не означава, че по-слабите трябва безусловно да се подчиняват на по-силните. Развитието на човешкото общество може и да е зависило от ръководните функции на вождове, деспоти, тирани, царе, императори и капиталисти, но това съвсем не означава, че всички изброени са били носители на най-прогресивното и полезното за това общество. Както и че по-слабите са били генетично обречени да се подчиняват на волята и властта на силните. Равенството е оная основополагаща среда, която ще изведе съвременният свят от застоялата тиня на блатото, в която то тъне понастоящем. Осъзнатото и прието равенство от всички, което е неразривно свързано със споделената отговорност и безкористно общение.

Тук искаме да споделим с вас нашите цели и намерения, както и начините за тяхното осъществяване, които вярваме, че ще доведат до най-положителната промяна в човешкото общество от началото на съществуването му.  Ето някои от тях…“