ТУЙ НИЩО НЕЙ
Не съм аз нито претенциозен, нито префърцунен, нито пък се правя на такъв, но чуя ли някой на масата да рече „туй нищо ней”, грабвам си шапката и се изнасям, дорде не е станало късно. Вий ако искате си стойте, стойте си и си ги мерете, а аз не че нямам какво да извадя, ама нейсе, нали имам опит от оня случай... Тъй де, слушайте и ако можете, помнете!
*
Имаше тертип в нашия провинциален градец, като дойде трупа, група или хор, след проявата, да ги каним, ний местните културтрегери на нещо като почерпушка. Хем да им се реваншираме за гратисните, хем ако можем да забършем, я някоя балеринка, я примадоната, пък и на статистките не отказвахме. За тая цел си бяхме извоювали една възрожденска къща, която с малко пари и много идеи стана КДК (Клуб на културните дейци). Имаше си там барче, кухня, маси и стая за гости, с баня с бойлер и голям креват. Стопанинът Симата, отбираше от всичко: яйчица да забърка, луканчица да запече, винцето правилно да разрежда, на китара да посвири, или ...