Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и нямаше да бъде измислен по-добър от този, за който копнееше тя. Чувството я изгаряше, карайки я да тръпне от нетърпение и страст.
Пръстите ù се плъзгаха по гладката стоманена кожа, покрита със ситни капчици роса, преливащи се в причудливи, прегръщащи се форми.
Нежност изпърха друга мисъл.
Нежност, която никой не заслужава.
Нежност, способна да задоволи единствено себе си.
Докосна ги и ги погали. Безжизнени стъклени очи, криещи толкова страст в себе си... Любов... Гняв, ако се наложеше, но те никога нямаше да я наранят.
Беше спокойна, докато всеки път потъваше в прегръдката им.
Щяха да изгаснат скоро...
Заедно с нея, в целия ù ослепителен блясък и красота, разпръсквайки се в милиони слънца, крещя ...