Февруари е. Студ, кал и заледени улици. Пак съм навън и отново сам. Странно, улицата е пуста. Само едно куче маркира съседното дърво и ми се усмихна.
- Обичам те!
Погледнах, около мен нямаше никой.
- Искаш ли да влезем в тази сладкарница?
Видях я. Тя е. И е много, много красива в това синьо палто.
Протегнах ръка и тръгнахме към заведението. Дланта и бе мека, и тия нежни пръстчета.
Вътре нямаше никой. Седнахме на масата до прозореца. Сервитьорът дойде.
- Какво ще желаете?
- Две кафета и едно тирамису. Нали?
Усмихна ми се. Цялата грееше с тази усмивка.
- Запомнил си, че харесвам тирамису.
- Кафетата в една чаша ли да бъдат? ...