Дойде време да заменя "Тя" с нейното настоящо име - Радислава. Това име тя избра преди десет години, когато се отказа от всичко, което си представяше, че един ден ще бъде животът й.
  Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почистен, имайки предвид каква мизерия цареше в цялата сграда. Седна на мястото си, отпускайки се за момент назад върху облегалката на стола. Мислеше за фирмата, мислеше за настоящето, мислеше за всичко освен за това коя е тя и какво предстявлява на този етап от живота си. Ради бе загубила себе си от много години, справяше се добре с работата си,  ръководеше много неща наведнъж,може да се каже, че тя бе успяла жена. Беше на 28 години, млада, красива и достатъчно интелигентна да просперира, което и правеше. Миналото й обаче оставаше някъде там, в ъгълчето на нейната душа. Цели десет години тя бе силна и неподатлива на това, което я прати сегатук, в тази сграда, на този стол и най-вече на този етап от живота й. Стрелките на часовника не спираха и този път подминаха обичайното си място, а Радислава все още стоеше с облегната на стола глава, замислена в своето съществувание. Главата й бе кръговото на всички магистрали от света, събиращи се в едно, душата й беше на изнасилено 15 годишно момиче, в нея нямаше човешки живец, там единственото, което бе заело някакво място, беше едно празно самосъзнание.
    Днес календарът сочеше 21 април, Радислава беше препарирана от задръстването, което се възцари в ума й: "Край, това беше". Момичето, което 10 години беше умряло, се събуди, очите й вече не бяха на онази 28-годишна жена, празна отвътре, там сега пламтеше огънят на вечността, на единствения смисъл в живота й. Ради се обърна, тръгна по коридора, всичките нейни работници усетиха страх за първи път, откакто работеха в тази зелена сграда - за толкова много години нещо голямо се случи - жената, която мразеха, мина покрай тях, но не по обичайния начин, тя вървеше по коридора бавно и гледаше всеки един от тях, гледаше всеки един от 200-тата човека, гледаше ги с погледа на човек, събудил се от десетгодишна кома в едно ново бъдеще, в едно ново средище на непознатото и странното. Какво се случваше ли? Радислава се събуди от 10 годишна имагинерност, сега тя бе онова 18 годишно момиче, което не загуби живота си с него, тя загуби повече - загуби своята съществуваемост за света.
    Работниците прекратиха всяка своя дейност и се събраха накуп подир стъпките й, тя беше уплашена, не заеше накъде отива, свря се в офиса си, който сега беше безкрайността, оковаваща ада - накъдето и да тръгнеш, колкото и път да изминеш, пъкълът не изчезва. Не знаеше какво, но знаеше, че търси нещо. Прерови навсякъде, събори картината да провери за тайник - нищо. Издърпа една от стърчащите дъски на пода - и там нямаше нищо. Радислава се завъртя към вратата и тръгна да излиза, но точно когато отвори вратата и видя хората, насъбрали се отпред, срещна погледа на една възрастна и различна от другите жена. С погледа си тя й каза: "Под страничната дясна дъска на бюрото ти е". Ради се върна, разковачи бюрото и тогава от една дъска се видя стара пожълтяла хартия - това бе снимка, все още, след 10 години, на това място имаше снимка, представляваща живота на тази млада жена. Тя я отлепи, обърна я и на нея видя едно младо 18 годишно момче. Кой бе това? Брат й? Гаджето й? Това бе момчето, борило се със зъби и нокти, дало душата и живота си за нея, възкръснало, за да я пази и поведе по пътя на живота.

    Каква е цялата история? Само времето ще покаже...