Тя стоеше сама вкъщи, четеше Шекспир и мислеше за всичко, което и се беше случило в последно време... Колко много хора имаше около нея, колко много мъже и се вричаха в любов, колко много и казваха, че са нейни истински приятели... Колко много лъжи чуваше тя всеки ден. Спомни си последния месец... тогава се беше запознала с него!!! Тяхната среща беше необикновена, беше толкова вълнуваща и различна. От първия момент, когато го срещна, знаеше, че го обича.

    Историята беше следната.

    Те случайно се запознаха в едно кафенце. Доведе го техен общ приятел, имали бизнес заедно. Мъжът беше висок, кестеняв, синеок, добре сложен...

даже красив, според нейното виждане. Е, вярно вулгарният му език, наперената осанка и егоцентризмът му веднага я подразниха. Той я гледаше надменно сякаш е по-малка, по-нисша. От своя страна тя... беше толкова сладка и чаровна в онзи ден, че дори този отвратителен тип не можеше да помрачи очарованието, което бликаше от усмивката и! Един миг... един кратък миг и ето... Преди тя да осъзнае какво е станало, той вече седеше на масата до нея... Понечваше да докосне ръката и, да погали косите и... Правеше и комплименти. Честно казано, малко неочаквано и се стори, предвид арогантността на този тип. Тя мислеше, че той е неспособен на нежност и ласки... Е, оказа се, че е сбъркала. Въпреки това той не и вдъхваше доверие и малко след пристигането му тя си отиде. Мислеше, че никога повече няма да го види и честно казано някак й олекна от тази мисъл, надяваше се, че това е последната им среща... малко титанична, малко различна... и въпреки всичко... на нея не и беше неприятно, напротив! На следващия ден поздрави приятелките си с неговите ексцентричи изрази... Явно той и беше направил по-силно впечатление, отколкото си мислеше тя.

    Седмица по-късно той се появи най-неочаквано в кафенето, в сградата, в която тя работеше... Започна да и говори мило, приказно. Изведнъж той... й се стори като принца от приказките - висок, красив... За нейно голямо учудване... или може би не, всички го намразиха в момента, в който го видяха. С вулгарността си, с онзи самодоволен поглед, той сякаш отблъскваше хората. Никoй не одобряваше тяхната дружба. А тя... с всеки изминал ден се влюбваше повече и повече. Като малко момиче, което среща първата си любов в очите на някой голям батко. Тя го обикна, това се четеше в очите й, но не смееше да сподели на никого.

    Красива любов, тайни срещи, леко жалене на ръце, притръпване, при всеки негов поглед... Това беше, което последва. Въпреки силните чувства към този мъж, тя отказваше да бъде с него. Знаеше, че това не е редно. Може би, защото си имаше приятел?Или може би просто, защото някакво вътрешно чувство й казваше да стои колкото се може по-далеч от него, колкото и влюбена да е. Времето минаваше. Всяка тяхна среща приключваше със сълзи от очите и на двамата. Това беше една невъзможна любов, която трябваше тутакси да продължи. Всеки път, когато се виждаха, първите часове бяха изпълнени със смях, страстни целувки, влюбени погледи, красиви думи, обещания... А края беше тъжен. Тя винаги си тръгваше преди него и казваше, че повече няма да се върне. Тя... тя беше вързана като със синджир, от който изпитваше неистово желание да се откъсне... И все не можеше.

Вече... когато го погледнеше, виждаше в него очите на дявол. Когато стоеше до него се чувстваше ужасно слаба. А щом си отидеше, вечер... лежейки сама вкъщи, вдигаше температура... Вече почти не можеше да спи, защото я беше страх дали няма да го сънува - отново!!!

Един ден тя реши, че това трябва да свърши, изключи си телефона, затвори се сама... Този мъж, колкото и да го обичаше, не беше за нея, тя го знаеше... Жалкото беше, че нямаше воля, която да я спре. Искаше и се някой да стои пред вратата й, да я пази от самата нея, за да не излиза, за да не се разхожда из любимите му места, с надеждата, да го срещне случайно.

    Днес... беше последната им среща... Е, не последна - очи в очи - но последната, изпълнена с жар и страст както досега, защото тя прозря истината. Тя видя сега в очите му ново желание, желанието да бъде с друга, да казва и на нея същите думи... Видя, че е била лъгана. Истината е, че дори самата тя не можа да си обясни как го е прозряла... Той е бил една голяма грешка. За жалост, някои от грешките не могат да бъдат поправяни... Трябва да се живее с мисълта за тях и надеждата, волята да не ги повтаряме отново. Днес... тя си обеща, че ще се върне в реалността и ще избяга от онзи омагьосан кръг... Май ТОЙ беше слагал всеки път нещо в питието и... Да, беше слагал - прашинка красиви лъжи!