Ромашка (Златка Чардакова)
151 1314
13 янв. 2023 г., 10:50

Тъжна приказка с тъжен край 

  Проза » Другие
744 5 5

Посвещава се на българското село

   Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво, хлопки две, в кьоше изгнила паралия, връз нея столчета трикраки, копа̀ня прашна и точилка, вретено в празна детска люлка...

   Осиротяла одаята, от бедност и от немотия на гурбет младите заминали. От мъка се старите споминали. Пък дворът - ялов, буренясал, асмата вейките извила, чак до земята се превила. Гнездото върху ясен кичест от полани е пусто, празно, че щъркелите като хората изгубят ли другаря свой, летят към вечния покой. И в нявга китната леха остали само две-три китки и двенки бели маргаритки да пазят спомени добри за пълни с радост, с обич дни.

© Златка Чардакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Такава е истината, предала си я с любов и чувство.
  • Да, много тъжно е за загиващите села и бащини домове... А после природата надделява и ги поглъща...
  • Много красиво и тъжно.
    Миналото няма да се върне, но има процес на деурбанизация.
    Поздрави! Успех!
  • Мила ми, Тони, винаги намираш топли думи за мен, сякаш четеш душата ми. Благодаря, че си тук! Прегръщам те!
  • Толкова поезия има в този текст, Злати! Душата ти плаче по безвъзвратно изгубеното минало! Много болка има, но не знам дали ще се промени! Може би никога няма да се върне, но ние, и конкретно ти, ги носиш в сърцето си - тези спомени - живи и ярки, ще останат завинаги!
Предложения
: ??:??