Това е историята на моя живот, в който аз изпитах и болка, и щастие, страдания и отчаяния, но също така и удоволетворения и сбъднати мечти. Опитах от тъмната и светлата страна на любовта.

   До преди година аз бях въображаемо за мен щастлив в нещастието си в черната като нощ без звезди и луна дупка на любовта. Измъчван от мисли аз бях загубен, забравил кой съм и какъв съм. Сляп за лъжите, които понасях и търпях толкова дълго, сляп за всичко красиво, сляп за света около мен. Ходещ в бездните и загубил смисъла на живота, аз се превърнах в сянка на човек без душа и цел на човек, предал се на човек, спрял да се бори и живеещ в миналото си. Уплашен до смърт да се довери и зарекъл се никога да не прави такава грешка, да не допуска никой до сърцето и душата си.

   Но за всеки на тази земя има втори шанс, шанс, с който да поправи грешките си. Така в моята тъмна гробница, наречена ден, се появи мъничка светлинка, която по-късно щеще да се превърне в тунел, водещ към светлината или светлата страна на любовта. Тази светлина беше ТИ!

   В началото още на първата ни среща, забелязах, че ме гледаш необичайно. Поглед, какъвто не бях срещал до тогава, светлина в очите, каквато не бях виждал и топлина, каквато не бях усещал, но още твърде рано, че да си въобразявам каквото и да било, ами ако се лъжех, ако отново бъдех наранен, не, не мога да допусна това и останах цяла вечер, без да кажа нищо за това, което усетих и видях и така вечерта си отиде, а с нея и ти. Дали щяхме да се видим пак, не знаех. Но ето, че съдбата изигра своята роля и при втората ни среща ти ме целуна без причина, а аз останах без думи, но далеч не бях щастлив, мисълта за фалшиви чувства и усмивки в мен пламтеше и изгаряше със страшна сила. Страхът да не би всичко да е измама, ме поведе към царството на съмненията там, където всичко е възможно! Всяка твоя дума, усмивка и целувка, всичко за мен беше една преструвка и лъжа, но уви, за теб не бе така. Минаваха дните, седмиците, месеците, докато разбера истина една, толкова важна и толкова очевадна, че ти ме обичаш наистина, че "лъжите ти" са истина! Всичките ми съмнения са били напразни, цялата ми недоверчивост - излишна и най-вече цялата грубост - незаслужена! Ах, как исках да върна времето назад, но то вече беше отдавна отминало, но не и забравено, не и забравено. Дадох си сметка, че всъщност правя това, от което самият аз бях наранен и че не съм по-добър от човека, причинил ми го. Историята се повтаряше, но аз бях злия, аз бях тъмната страна, аз бях този, който наранява и нехае за това. Така реших да започна да се променям, да се доверявам доколкото сметна за разумно, да допусна отново някой до себе си.

   Дали греша? Едва ли! ТЯ е човек, който го е грижа за мен, човек, който ме обича и не би ме оставила в труден момент, човек, с който съм наистина щастлив в нещастията си!

Посветено на МЕЛИСА с много обич!

                                                                           
                                                            БЛАГОДАРЯ ТИ!!!