4 июн. 2025 г., 10:58  

Тъща с къщичка в Бояна

359 5 13

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

4 мин за четене

Тъща с къщичка в Бояна

 

 

      След четири сезона самота до две три непорядъчни момета, нагазих пак - в дълбоката вода, с една жена - момиче на късмета. Тя бе на цели… тридесет и две. Отвсякъде във тялото перфектна! Психически оформена добре, тя бе за мен… почти великолепна! Освен това, тя бе и важен шеф на наш един министър в кабинета. На спалнята се трудеше добре и всеки ден ми пържеше кюфтета.

     Харесвах я, и взех, че прекалих със ролята на влюбено момченце: Предложих й - деца да ми роди и да си свием някъде гнезденце. А тя пък взе, че бързо се нави завинаги със нея да се вземем! С мен - залъците свои да дели. Бракуването - двама да приемем!

    Събрах си бързо малкото багаж: бельо, костюм и няколко романа, и от панелката на осмия етаж, отидох в “малка къщичка” в Бояна. А “къщичката” бе, огромен храм! Отвсякъде опасана с колони. Там, дворът бе пет декора голям, с препускащо в тревата бяло пони. Гаражът бе с размер на тенис корт, а в него се показваше Ферари, до четири пикапа марка Форд и няколко свръхмощни Ягуари! Пък в хола на огромния палат една стена бе цялата в шишета: Колекции с вина и концентрат от най-различни, скъпи питиета.

       Щом стъпих във сарая аз разбрах, че там ще си живея като в Рая! “Къщурката” бе фрашкано с неща, които можех, само да мечтая. Не чаках, на мига се настаних в една мансарда близо до звездите, със спалня като борчески тепих, и с моята, съпруга на мечтите! За мен тя  беше… коледен чувал: жена, с голяма къща и Ферари, с която цяла вечност бих живял и ползвал всички нейни авоари. Започнах да живея като цар; разхождах се в боянските ливади, познавах в планината всеки бар и всичките боянски водопади. След седем дни дори се запознах, и с тъщата, на чаша капучино; Съвсем нормална, слабичка жена - тя пиеше през час бутилка вино.

       Веднъж, когато страшно изморен поседнах под беседката на двора, тя трезвена ми каза: - Добър ден! 

      - Не щеш ли да отидем в “Двата бора”, да пийна чаша хладен таратор, да хапна седем лозови сармички, и чуя как под близкия стобор се любят из гнездата пойни птички!                              

       Отидох с нея в близкото кръчме, поседнахме край два високи бора. За мен поръчах пиле фрикасе, за нея два големи таратора. Поръчах също канички винО; за мен Мерло, за нея, Ркацители, с една тарелка пържено месо и няколко претоплени франзели. Потеглихме сравнително добре - тъщата умееше да пие. Разказваше ми как, като дете е почнала с момчета да се бие. Разпивахме до късно вечерта. Мерлото във главата ме удари, смених го бързо с Шуменска Шира, а тъщата премина на Пулмари. След смяната, аз бързо осъзнах, че срещу мен седи красива дама! Погледнах й гърдите и разбрах, че съм готов за мимолетна драма. Надигнах тост за славната жена: “ За хубавата тъща във Бояна! Родила и отгледала, една, прекрасна моя, супер сладурана!”

       Пък тъщата, от тоста се смути, премести се на пейката до мене, две чаши с Узо тя за мен изпи, и барна нежно, двете ми колене! Опитах се да се… възпротивя на нейните напиращи нагони, но след секунда, сам й налетях!

Нахвърлих се на нейните балкони!

       Платих набързо целия масраф: вина, меса и всички други екстри, и много умно - в близката гора, зад крив един полуизсъхнал кестен реших да се прегърна със греха, и с болки в колената от артроза, на тъщата застанах зад гърба, и в много яка - животинска поза: успях да вдигна, жилавият клон, но само след секунда пак го сгънах. Не се получи, никакъв купон. За първи път, на правата се спънах!

       След този ден и този мой провал, до кестена, с възбудената тъща, животът ми в богатия квартал завинаги престана да е същия. В сарая аз се чувствах недобре; потях се, не ядях и се срамувах! Със тъщата не сядах на кафе, по три пъти на месец боледувах! И моята, така добра жена, взе бързо с мене да се притеснява. Тя пъшкаше самичка през нощта, но не спираше на мен да се надява. След зимата ми даде, краен срок; депресията си… да излекувам! Да поговоря с някой психолог, но повече, нощта… да не пасувам.

     Послушах я, и си запазих час при мой един приятел - детски лекар. Той ме разпита, как я карам в нас, а след това  написа ми рецепта. Предписа ми да мина на режим - да не пропускам палавата тъща! И всяка нощ да ставам към един, и жена ми - по корем да я обръщам! И аз - като послушен пациент приех да спазвам точната заръка. Със тъщата се гушкам всеки ден, а жена ми, всеки втори месец търкам. И сега аз имам, всичко на света: Ферари и една чудесна къща, една стена със всякакви винА и адски ненаситна, млада тъща!

 

 

Юри Йовев 
юни 2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доче!!! 😀
    С две жени в красива къща
    мното е добре!
    С нова булка, с млада тъща,
    нека ми е зле!
  • Който е роден с късмет
    да го метнеш и на смет
    все на мекото ще падне
    няма да си легне гладен.
  • Ели, Стойчо,! 😊
    Обичай си тъщата да ти е мирна къщата! 😀
  • Юрка,при теб нещата изглеждат толкова добре:
    да се надяваме,мерака ти към тъщата да не спре!🫠
  • Важното е щастието в семейството!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...