УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ

                                              ОТКРИТ УРОК

Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.

                                                                                            Авторът

     Г-н Многознаев открехна вратата на класната стая на девети “Б” клас. Там го завари една чудна гледка. Цялото помещение беше празнично украсено. Имаше гирлянди, елха и цареше празнична атмосфера. Вместо обичайния джин с тоник, чието натрапчиво присъствие се усещаше през по-голямата част от учебната година, учениците пиеха водка с кола. Гирляндите бяха закачени из цялата стая, но не и на елхата. На нея бяха поставени... Неудобно е за разказвача да сподели, но трябва да го направи, защото това наистина се случи. Дамски превръзки! По цялата елха бяха накачени дамски превръзки. Учителят се изненада, но още по-изненадващо беше посрещането, което му устроиха учениците.

 - Здравейте, даскале - извикаха в един глас те.

 - Брей, изненадан съм! - отвърна г-н Многознаев. - Приятно съм изненадан! Не мога да повярвам, че забелязахте присъствието ми! Обикновено или се правите че не ме виждате, или ме игнорирате целенасочено. А сега всички сте се постарали да украсите така прекрасно стаята си! Дори и елхата! - зарадва се преподавателят. - Браво! Браво на вас!

  Г-н Многознаев седна на стола си, облягайки ръце на бюрото, след което каза:

 - Днес имам един специален повод, за който искам да…

 - Знаем бре, даскале - отвърнаха в хор учениците.

 - Заповедайте - каза Андрейчо, пристъпвайки напред.

 Той носеше един огромен бурен, който очевидно бе откъснат само преди минути.

 - Благодаря - отвърна г-н Многознаев, вземайки огромния плевел. - Нямаше нужда, нямаше нужда.

 - Знаем, ама немаше друг начин - отвърна момчето. - Г-жа директорицата ни каза, че имате рожден ден, та немаше накъде да избегаме.

 - Благодаря ви все пак - с радост отвърна учителят. - Но защо г-жа директорката се е интересувала от моя рожден ден? Тя май не може да ме понася?! И къде са останалите? Защо сте само двамата?

 - Ами, даскале - започна да обяснява ученикът. - Директорицата дойде и каза, че имате рожден ден и да Ви земеме нек’во цвете, щото нема да се сърдите, понеже сте момиче. После каза на останалите, които не искаха да отидат на двора, че да Ви откъснат цвете, да я последват в кръчмата. Там щели да пият за Ваше здраве и на Ваша сметка. И ние ще ходиме след малко, ако ни пуснете бре, даскале.

 - Няма да ви пускам - нахока ги учителят. - Това е училище, а не градската таверна! Ще стоите тук и ще учите! Вярно е, че сте неграмотни тъпаци и че няма никакъв шанс за вас, но поне сме длъжни да направим нещо по въпроса.

 - Е, стига бре, даскале. Не бъди толкова критичен. Аз че кандидатствам с история - засегна се Робърт, който досега бе останал пасивен.

 - История! - невярващо попита учителят. - Ако продължаваш да ми говориш на “ти”, няма да завършиш! Ти знаеш ли кой въобще е Борис III например?

 - Да - отвърна светкавично ученикът. - Той е бил знаменосец на кралската армия.

 - Да, имаш потенциал за историк - каза със силен сарказъм г-н Многознаев. - Искаш ли да ти кажа какво ще се случи, ако наистина решиш да кандидатстваш!

 - Кажи, даскале. Ти знаеш - отвърна ученикът.

 - Ще си вземеш успешно дипломата за средно образование, защото тук и магаре би могло да завърши. След това ще отидеш да кандидатстваш История, но там и където и да било другаде, разбира се, няма да те вземат, защото си неграмотен.

 - Не съм неграмотен! - засегна се бъдещият студент.

 - Така ли? – постави под съмнение решението му г-н Многознаев. - А кой написа изстена само със “с”, а изпусна “з”? Та нека да продължа. Няма да те допуснат да учиш в нормален университет и понеже баща ти те обича, по някаква напълно странна и неразбираема за мен причина, ще те набута в частно образователно средище, където ще “изучаваш” Връзки с обществеността. На теб ще ти хареса. Ще започнеш да висиш по заведенията и да си купуваш любов. Ще пропускаш лекции. А на малкото уроци, които ще посещаваш, ще ходиш пиян, след което ще се прибираш в изключително скъпата си квартира още по-пиян, а накрая ще отидеш на изпитите, чудейки се защо Хабиб от прословутите Обединени арабски емирства се е справил по-добре от теб, въпреки че още не е научил български. И така цели шест години. И тъй като ще ти трябват пари, а няма да искаш да се хванеш на работа, ще напишеш писмо до баща си, в което ще се оплакваш от пощенските служби. Ще кажеш, че не са ти превели парите, а баща ти ще побеснее. Ще започне да завежда дела срещу Български пощи, което означава, че ще му трябват допълнителни пари. Той ще започне нощна работа, ще натрупа огромни дългове към държавата, за да може да ти осигури качествено образование, въпреки че ти няма да посещаваш всичките лекции. Накрая дружелюбните Български пощи ще осъдят баща ти, защото не е бил прав. Ще му лепнат наказателна лихва, която той няма да може да плати, заради блудния си син. После пък, разбира се, ти ще завършиш университета след шест разгулни години, но няма да си намериш работа, понеже не разбираш нищо от това, за което си учил. Няма да има къде да отидеш и ще се хващаш на работа, която не удовлетворява баща ти. Той, виждайки че си е хвърлил парите и здравето на вятъра, ще се качи на едно столче, ще завърже едно въже за полилея, а след това ще се обеси. Ето защо не трябва да следваш. Надявам се, че си ме разбрал.

  - Може и да имаш право, даскале - отвърна ученикът. - Обаче ще продължа да си мечтая.

  - Това е най-доброто, което можеш да направиш - съгласи се с него г-н Многознаев.

  - А бре, даскале - обади се Андрейчо. - Вие знаете ли, че ша идат от телевизията да ни снимат. Очаква се да дойдат през голямото междучасие. Ама нема да влизат по стаите, а ша снимат само училищната архитектура и нек’ъв си там открит урок.

  - Слава Богу! Иначе щяха да бъдат вцепенени от ужас - успокои се учителят. -Телевизията, а! - подигравателно продължи той. – Не харесвам хората, които работят за нея. Разни некадърни, вулгарни и неграмотни идиоти, които ни казват как да живеем живота си. Вече човек не може да си пусне телевизора, без оттам да го залеят с порнография, кючеци и реклами на стимулиращи сексуални кремове. Къде отидоха истински стойностните реклами, за които в момента не мога да се сетя? Ще ви кажа къде отидоха. Те се удавиха в огромния океан от посредственост, в който се мъчим да оцелеем дори ние, учителите! А сега се махайте, че не мога да ви понасям! Не искам хората от телевизията да разберат, че си отивате след третия час и да ви задават някакви компрометиращи въпроси. По-добре да прекарам рождения си ден сам, но не и с такива фундаментално глупави тъпаци.

      Учениците напуснаха класната стая и г-н Многознаев остана сам със спокойствието си.

 - Ах, че хубаво! - възкликна той, след като се прозя дълбоко и огледа стаята. - Е, какво пък? – рече си г-н Многознаев, след което легна на две от столчетата под един чин в края на класната стая и заспа дълбоко.

                                                            ***

  Учениците излязоха от училището, пеейки футболни песнички за съдията, пиейки бира и оригвайки се могъщо. Представете си колко изненадани бяха те, когато прекрачиха няколко стъпала и видяха пред себе си около пет телевизионни камери, които ги следяха внимателно. Операторите движеха камерите срещу им и заснемаха всичките движения на подрастващите. Те, разбира се, излязоха доста разумно от ситуацията, след като помахаха на камерата и с ухилен вид казаха:

  - Здрасти, мамо. Прибирам се.

  - Ама първо отиваме да гледаме мача.

                                                             ***

    Училищната чистачка влезе в стаята на девети “Б” клас и каза:

  - Пак ли няма никой? Ще заключа стаята, че да не се качвам на третия етаж отново, ако някой я нацапа.

 Щрак, щрак и вратата беше заключена. Спящият дълбоко г-н Многознаев се пробуди от дрънченето на ключовете.

  - Ехо, има ли някого? - попита той.

  С тревога обаче г-н Многознаев осъзна, че преди няколко секунди бе чул шумоленето на ключове. Той скочи на крака и се отправи към вратата. Дръпна дръжката, но, уви, вратата беше заключена. Учителят започна да тропа по нея и да вика с пълно гърло, но напразно. Третият час бе минал и в училището нямаше почти никого.

  Е, не мога да скоча през прозореца, защото се намирам чак на третия етаж, опитваше се да мисли логично учителят. Ще изчакам да чуя звука от евентуални приближаващи стъпки, а ако никой не дойде, ще повикам пазача, който си тръгва в седем часа вечерта. О, Боже! Ще си вися тук чак до вечерта.

  И тъкмо тогава в коридора се дочуха стъпки. Някой идваше.

  - Ехо, помощ! – вайкаше се г-н Многознаев. - Заключен съм тук и някой трябва да ме отключи.

  - Я, това е даскалът! - чу се отвън гласът на един от неговите възпитаници.

  - Да, да, аз съм. Повикайте чистачката да ме отключи! - настояваше учителят.

  - Ха, ха! - смееха се вън учениците му. - Тоя олигофрен се е заключил сам. Хе, хе! -продължаваха да се смеят те.

  - Веднага се върнете! – разкрещя им се преподавателят. - Знаете ли какви последствия ви чакат, ако не се върнете? Защо ли говоря глупости? Те си отидоха.

  И наистина. Учениците си отидоха, без ни най-малко угризения за безпомощния учител.

  Изведнъж до вратата се приближиха тропащите токчета на г-жа директорката. Този иначе потресаващо ужасен шум, накара учителя да се зашемети от радост.

 - Г-жо Алкохоликова - крещеше той. - Тук съм! Отключете ме!

 - Това Вие ли сте, г-н Многознаев?

 - Да, аз съм!

 - Възмутена съм от вашето поведение – нахока го шефката. - Как може да се заключвате в училищните стаи? И то в днешния ден! Не Ви ли е срам поне малко, г-н Многознаев?

  - Не съм се заключил сам! - протестираше учителят. - Чистачката ме заключи. Вие можете ли да отключите вратата.

  - Естествено! - отвърна директорката. - Аз имам ключове от цялото училище. Просто трябва да намеря ключа от тази стая.

                                                                ***

  - Най-после го открих! - зарадва се г-жа Алкохоликова, след като час и половина бе търсила ключовете.

  - Благодаря Ви най-сърдечно! - радваше се г-н Многознаев.

  - Тепърва ще ми благодарите, Многознаев.

  - Защо? Да не би да се пенсионирате! – не успя да си затвори устата навреме учителят.

  - Моля! - възмути се директорката. - Ще се направя, че не съм Ви чула, сър “Заключиха-ме-учениците”.

  - Простете! – извини се г-н Многознаев. - Не беше нарочно.

  - Както и да е - продължи директорката. - Работата е там, г-н Многознаев, че учителят по  “Хладилна техника” отсъства и се налага Вие да го заместите.

  - Добре - съгласи се учителят. - Не разбирам много от хладилници, но ще се оправя.

  - Проблемът е там, че точно днес имаме открит урок по “Хладилна техника”, тъй като тази специалност е характерна само за нашия техникум, а не можем да отпратим телевизията, защото това е единственият ни шанс да блеснем, г-н Многознаев.

  - Но това е абсурдно! - оплака се г-н учителят. - Аз не мога де се справя! Дори не знам от какво се състоят хладилниците. Не можете ли да откриете стария учител? Къде е той?

  - Г-н Многознаев! - сепна го директорката. - Не се дръжте като момиче, а погледнете в свирепите очи на действителността! Аз не мога да върна “стария учител”, защото той се намира на другия край на града и участва в традиционното състезание по билярд. А не сме печелили купата от седемдесет и пет години. Нашето училище има шанс да се възгордее с нещо. Миналата година онези мръсници от шивашкото училище взеха купата. Представяте ли си? Тази година няма да позволим това! Нима очаквате да пропуснем велика слава само защото Вие не разбирате от хладилници?!

  - Именно - отвърна г-н Многознаев. - Ще се изложа много, ако не ми помогнете.

  - Не се притеснявайте, г-н Многознаев - подшушна му директорката. - Ето на този списък е написано всичко, което трябва да научите. Ако не успеете, не се тревожете! Може да си поглеждате в плана и да се ориентирате в темата.

  - Може и да се справя - отвърна учителят. - Не изглежда чак толкова сложно.

                                                                ***

     Всичко за открития урок бе подготвено идеално. Повечето учители се бяха събрали и очакваха пристигането на репортерите. До появата на телевизията оставаше още мъничко време. Учениците бяха заели местата си кротко-кротко, а г-н Многознаев се приближи до г-жа директорката и попита учудено:

  - Но, г-жо Алкохоликова, откъде събрахте толкова много ученици на едно място? От тях познавам само двама, а от това не ми става никак хубаво.

  - Не се тревожете, г-н Многознаев – отвърна директорката. - Повикахме децата и роднините на колегите.

                                                                   ***

      Телевизионните камери бяха заели местата си и всичко започна от гладко по-гладко. Г-н Многознаев заговори уверено и смело, придържайки се към плана, който държеше в ръцете си:

  - Така, днес ще си припомним нагледно от какво състоят хладилните инсталации - започна той. - Те се състоят главно от... Я чакайте! Някой от вас може би знае? Давай смело, момче - каза учителят посочвайки едно рошаво момченце, чието име не знаеше, но беше сигурен в това, че е от неговия клас.

  - Амиии... - започна неуверено момчето. - Те се състоят от фризер, щепсел и обикновено в тях има много храна...

  - Добре, добре - прекъсна го г-н Многознаев. – Мисля обаче, че ти изпускаш по-важното. От какво се състой техническата част и как работи хладилникът, а и с какво се зарежда той?

  - Ама че лесен въпрос бе, даскале - отвърна хлапакът. - Зарежда се с храна. Колкото повече от нея натъпчете вътре – толкова по вкусно ще е в хладилника. Елементарно е.

  - Хе-хе! - шеговито се опита да избегне неловката ситуация учителят. - Ние, в нашето училище, се опитваме да показваме великото си чувство за хумор, дори и в най-глупавите моменти, нали така? Хе-хе! - продължи той. - Хладилникът се състои от компресор, кондензатор, регулиращ вентил и още нещо, което не мога до разчета - промърмори тихичко под носа си преподавателят. - Добре, някой може ли да ми каже нещо, без значение какво, за хладилниците? Да, кажи, момче - подкани той втория ученик от своя клас. Надяваше се поне то да знае нещо.

  - Много е лесно. Първо, вътре има крушка и като отвориш, тя свети. Второ, хладилниците са големи. В някои от тях може да се събере по-малко храна, а в други може да се събере повече храна. Те си имат и “ледник”, в който се съхраняват най-различни видове умрели животни. В по-големите “ледници”, биха могли да се съхраняват по-едрите умрели животни, а в по-малките такива се съхраняват по-малките животни. Хладилникът си има и врата. Макар и да е последната, която изброих, тя не е последна по важност. Вратата служи, за да се отваря. Тя трябва да се отваря, за да може отвътре да светва лампичката, която ни помага да преосмислим съдържанието на гореописания обект.

    Г-н Многознаев зае отбранителна позиция и се зачуди какво да прави. И най-сетне измисли!

                                                              ***

  Откритият урок бе свършил. Хората от телевизията си бяха отишли. Г-н Многознаев седеше омърлушено на един стол и бе потънал дълбоко в мрачните си мисли.

  - Можеше да се справите и по-зле, г-н Многознаев - опита се да го успокои г-жа директорката, след като се приближи до преподавателя. - Честно казано, аз съм възхитена от начина, по който се измъкнахте от ситуацията! Бяхте направо готов за “Оскар”.

  - Може би трябваше да симулирам епилептичния припадък малко по-рано - отвърна той.

  - Определено - съгласи се с него директорката.

  - Е, аз си имам малко работа - каза г-н Многознаев, изправяйки се на крака. - Ще отида в кръчмата, защото очевидно там имам доста едра вересия, а след това ще се прибера вкъщи. Надявам се, че ще заспя спокойно, докато онези копелета от  “Дразни́ Ти Ви” не са ме показали по телевизията.

                                                     ***

     - Здравейте, момчета - поздрави г-н Многознаев, след като влезе в кръчмата.

     - Днес беше много щедър, момко - похвали го барманът. - Нека щастието огрее пътя ти!

     - Така  ли? – с мрачно предчувствие попита учителят. - И колко щедър съм бил по-точно?

     - Дължиш ми петдесет лева - отговори му светкавично барманът.

     - Петдесет лева!? Ама… - запелтечи учителят.

     - Не се притеснявай, момко - побърза да го успокои кръчмарят. - Мога да те запиша на вересия.

     - И аз веднъж бях записан на вересия - обади се един от редовните пиячи в бара.

     - Нима? И какво стана? - попита преподавателят.

     - Не я платих и ми счупиха пет ребра. Та вече не взимам абсолютно никаква вересия.

     - Вярно е - потвърди с огромна радост барманът.

     - Не се ли чудите защо от четири часа вися тук и не си поръчвам нищо. Ами затова е.

     - Май няма да е лошо да платя сега, а? - каза учителят, подавайки парите на бармана.

     - Благодаря ти, момко - отвърна той.

     - А бе, разбрахте ли, че от даскалото са спечелили някакъв билярден трофей. Това е голяма гордост.

     - Това е голяма гордост за някои, а за други е заплатена с цената на голям срам! Довиждане, момчета - каза г-н Многознаев, след което излезе през вратата.

     - Довиждане - отвърнаха му момчетата в бара, надигайки чашите си.

                                                                ***

       Вечерта свърши, а с нея угаснаха и последните светлини в заведението. Пиячите се запрепъваха към родните си места, а в небето изплуваха множество светещи звезди.

                 ПП: Историята е вдъхновена от истински събития.

              ПС:  ВСИЧКИ ПРИЛИКИ С ЛИЦА И ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ СА СЪВСЕМ НАРОЧНИ!