Прав е Николай Бердяев, че Бог-Творец не е създадел, а само творец. Той не е създал света, а го е сътворил. При това – по свой образ и подобие. Значи светът е съществувал и съществува и извън Бога – поне в онази несътворена част от него, където битува хаотична свобода и нещо друго вероятно.
Горе-долу така стоят нещата и с палачинките. Ти не си ги създал. Някой много преди теб е намерил начин да съчетае мляко с брашно по такъв начин, че да го превърне в еднородна смес и да я запече подходящо на порции върху нагорещена повърхност с идеалната цел да произведе, да сътвори палачинка. Или катма на сач. Този създател е съществувал много преди теб и е бил достатъчно умен да сътвори палачинката по свое усмотрение, по свое подобие.
Затова на теб ти хрумва да опиташ да направиш същото. Ти си творец. Защо тогава не? Сега има много видове брашно, изобилие от разновидности на млякото – почти всички съвременни животни дават мляко, за разлика от годините, която палачинки са се правели само от собствениците на крави или от малцината мангизлии, които можели да си го купят; същото се отнася и за маслото. При този богат избор на възможности не е трудно да бъдеш Творец – просто се вгледай в себе си, за да може сътвореното да бъде твой образ и подобие.
Навиваш ръкави и наливаш първо млякото. Овче – такъв е информираният ти избор. Не че имаш овца, но си чувал някои хубави неща за тези същества. То е хубаво, полезно мляко, макар и със специфичен вкус. Не е като козето. Загряваш го в емайлирана тенджера на котлона и го оставяш да кипне. То загаря. Вкусът му става още по-специфичен. Това не е проблем, защото вероятно никой не произвежда палачинки със загоряло овче мляко. Никой преди теб. Ето че вече си първенец. Продължавай. В това мляко чукаш яйца, за да се сгъсти. Черупките, паднали вътре, се отстраняват трудно. Не се получава. Може и с черупки вероятно; няма как да се извадят с голи ръце, млякото е горещо и пáри. Яйцата се свиват и стават като на очи. Белтъците се разтеглят отначало сополиво и лигаво, а после се разстилат като купести облаци, жълтъците – зеници на прилепи албиноси, се ококорват още по-жълти и дребни, а лошата миризма се уплътнява.
Дотук добре. Сега е време да направиш избор на подходяща сол. Хималайската не става – много е скъпа, нямаш такава под ръка, а и какво общо имат Хималаите с палачинката. Не, по-добре вземи готварска йодирана сол. Фина. Е, щом нямаш фина, сложи обикновена. А така. Готово. Не беше ли много цяла супена лъжица с връхче отгоре, а? Възможно е, но това само ще повиши уникалността на творбата. Пък и нали заместваме хималайската сол – не може без връхче.
Вървим нататък – по пътя към уникалното съвършенство. Време е за брашното. Типово, картофено, оризово или пълнозърнесто? Нямаш нито едно от тези. Затова слагаш обикновено пшеничено брашно, но понеже хартията ти се изплъзва от ръката, ти стискаш машинално плика и почти цялото съдържание пада в емайлираната тенджера. Разбъркваш с дървена лъжица, произведена от неизвестно дърво, и установяваш, че сместта е твърда, като за кекс, даже доста повече, и много лепкава – вероятно от нея може да стане мистичен хляб, ако се запече във фурна. Наум и със задоволство отбелязваш, че миризмата е все така убедително натрапчива.
Слагаш на котлона тиган, врътваш копчето и пускаш бучка масло – то е краве, защото не разполагаш с палмово. Досещаш се, че овчето мляко и кравето масло ще влязат в термичен двубой, но какво по-хубаво от това – ще станеш свидетел как продуктите се сблъскват в антагонизъм, за да дадат най-доброто от себе си. Маслото започва да пращи и да пръска, ти бързо пльоскаш топка от сместа вътре и с дървената лъжица непохватво разстилаш навсякъде, дори по краищата на тигана. Съска и дими. Загорялото в палачинковата смес мляко от овца сега става още по-миризливо, цялата консистенция почернява и ти я обръщаш, за да почернее и от другата страна. Битката между млякото и маслото е титанична. Появява се в средата странен продълговат балон, който бързо се надува и обвива в пушек като дирижабъла „Хинденбург”, започва да се тресе и се пука зрелищно и сочно; нещото в него изскача и се лепва върху плочките над котлона.
Не е нужно да продължаваш повече. Мъгла и дим се стелят в кухнята, а вонята е несравнима. Тогава разбираш, че най-сетне си сътворил нещо, което е твой образ и подобие. И те окриля мисълта, че това е прекрасно. Отваряш всички прозорци и ти иде да полетиш от седмия етаж.
© Владимир Георгиев Все права защищены