20 нояб. 2013 г., 22:35

Уморих се

Проза

737 0 4

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се от многобройните ти обещания, завършващи с еднакъв край. Уморих се да тъгувам. Уморих се да посрещам твоя отказ. Ако някога все пак решиш, че искаш да ме видиш, поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dust-in-the-win (Пламена Христова)

Много ми хареса думите ти, Валентин ''Но това е - или огън, или жарава, или пепел ...! '' Поздрави!

2013-11-27T18:00:37+02:00
valqka (Валентин Василев)

Ох, как те разбирам, мило момиче! Но това е - или огън, или жарава, или пепел ...! Топли поздрави!

2013-11-27T10:47:59+02:00
dust-in-the-win (Пламена Христова)

Да, така е. Благодаря, Снежи!

2013-11-21T10:16:12+02:00
snevra (Снежана Врачовска)

Болката от несподелената любов е много силна, но тя трябва да служи като знак Стоп! пред самоунижението./.."поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих!"Поздрави!

2013-11-21T08:44:43+02:00