И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се от многобройните ти обещания, завършващи с еднакъв край. Уморих се да тъгувам. Уморих се да посрещам твоя отказ. Ако някога все пак решиш, че искаш да ме видиш, поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих.
© Пламена Христова Все права защищены