Музикалната  камбанка на входния звънец  разля сребърни звуци  към всички ъгли на апартамента.Те контрабандно и безмитно  прекосиха границите  на  външното,средното и вътрешно ухо на  леля Мита. В тоя миг тя  точеше новогодишната  си баница.

- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!-на  глас възропта  свещенодействащата  с  точилка върху поредната  кора  стопанка.Тя набързо изтупа  брашнените си ръце,обърса ги в пешовете на   престилката си  и  любопитна се запъти към външната врата.Когато я отвори, видя,че отвън стоеше  непознат човек в  невероятно  облекло. Кашмирен костюм  в цвят бордо, сребриста риза и папионка, също в цвят бордо. Червена  пелерина от меко флаконе,  обкантена с кожички от  бяла, сребърна лисица,ботуши от естествена кожа със сребърни звездички, с  катарами  и елегантна барета също в цвят бордо със спускаща се отстрани опашка от сребърна лисица. Господинът беше с безупречно подстригани брада и мустаци и на една твърде неопределена възраст.Носеше два огромни  пътнически  куфара. Във всеки от тях можеше спокойно да се побере цял целеничък четирикрилен гардероб.

              Леля Мита отвори уста и после забрави да я затвори. Докато се чудеше какво да каже,  той разтегна   широка , почти от ухо до ухо усмивка и  на стълбището се понесе едно яко,мъжко „Хо,хо хо,хо-о-о!” Това още повече смути духа на иначе  борбената и смела Мита и тя едва успя да смутолеви  едва чуто:”Господине, нямам удоволствието да Ви познавам.”

- Госпожо, ние с вас се познаваме от дълги години, но тая очевадна метаморфоза във външния ми вид Ви подвежда в  неведение. Позволете да Ви се представя . Аз съм вечният,световно известен,  може би малко банален,но и щедър откъм всякакви дарове и подаръци,  очакван от всички дядо Мраз. Вярно е, че неблагодарното човечество в последните години ме низвергна и взе да тачи зодиакалния ми близнак, свети Никола. Естествено, че това страшно ме наскърбява  и обижда, затова реших да променя изцяло имиджа си, пък нека сега решите кой от двамата с дядо ви Никола е по-красив и по за предпочитане-той или аз.Той –с бълхясалия  си и кърпен кожух, с пембяната  си кирлива  качулка  и със сплъстените си и  брада и мустаци, или аз-модерният, напълно обновен и елегантен  дядо Мраз на 21 век. Отвън в шейната  ми има още много куфари като тия двата тука. И всичко е пълно до горе с най-отбрана стока . Госпожо Мита, доприпкал съм до прага на дома Ви,за да Ви поднеса новогодишния си дар.

                    Дядо Мраз грациозно отметна пелерината си ,извади отнякъде мека кърпа и я разтла на пода. После коленичи върху нея и отвори единия куфар.Пред очите на леля Мита блеснаха с цялото си великолепие лъскавите и многоцветни опаковки на примамливите подаръци. Старецът-конте се зарови в съдържанието на куфара и почти от дъното измъкна пакет твърде скромен  на вид и незначителен  по обем.

- Хо,хо,хо -закиска се почти истерично  обновения дядо Мраз и като й подаде подаръка,  добави-Това е за Вас, госпожа Мита!

-Какво е това?!-полувъпросително, полуукорително го изгледа под вежда  леля Мита.

-  Дар заслужен и от сърце. Едно прекрасно джезве за кафе а ла турка-монтира перфектна усмивка на лицето си щедрия старец.

- Я чакай, я чакай!-пусна  изведнъж  острите  трели  на гласа си с  чистосърдечна  женска свадливост Мита.-С  Ваше позволение , драги,ще си направя труда да надникна из съдържанието на тоя куфар.

                    Дядо Мраз  свали  баретата,защото усети как  капки пот се спуснаха към лицето му и го загъделичкаха. Пак неизвестно от къде той извади нова кърпа и започна деликатно да ги попива с нея. В тоя миг видя,че без да дочака поисканото  позволение Мита  започна да вади най-големите пакети. Вдигна първия и размахвайки го под носа му  проучвателно попита:

-Този за кого е?

Но преди да получи отговор , видя,че на пакета пише” Карапиперков”.

- Чакай, чакай,това да не е Хрисанти Карапиперков от първия етаж?-впи  очи каято жила на стършел в лицето на сащисания старец.

- Той, същият е- едва под  мустак смутолеви  дядо Мраз.

- И какво му носиш на Карапиперков?

- Лаптоп.Той е писател и през цялата година се оплакваше,че му е много  трудно да  печата произведенията си на  архаичната си „Марица”.

- Той ли е писател бе, господин Мразе,той ли?!-саркастично се изсмя Мита. Че той беше ухо  на държавна сигурност  по времето на татовия режим и години наред  клеча в един от най-големите ни  черноморски курорти ,за да  снася всякаква информация.И  да не бие на око, обитаваше една мизерна  таванска стаичка в хотел като  се правеше на писател.След падането на режима сам си издаде две книги, които  подарява под път и над път,защото никой не иска да ги купува. Две жени  имаше,но и двете го оставиха  тоя  лешпер ,защото им омръзна да го хрантутят. И ти подаряваш на тоя жалък драскач  чисто нов лаптоп?!Браво бе,браво бе господсин Мразе!

                        На следващия  голям пакет пишеше”Учкурова”.

- Това да не е Магнолия Учкурова от шестия етаж?!-Тоя път погледът на леля Мита отправен към  нещастния  старец  имаше силата на цял рояк жилещи стършели.

- Тя е- въздъхна съкрушително дядо Мраз.

 -И какъв е подаръка за нея?-попита  с подправена невинност  госпожата.

- Учкурова през цялата година споделяше с приятелките си,че ако си позволи да си купи  луксозно градинско барбекю, ще кани много гости в градината на вилата си.и аз реших да я зарадвам...

- Дядо Мразе, дядо Мразе,че ти си бил голям наивник,бе!Ти знаеш ли, че Учкурова по цели седмици не си оправя леглата, а спалното си бельо сменя само веднъж годишно.То  и с шпатула да го стържеш, пак няма да го избелиш. Вилата им е в едно безводно дере и не е вила ,а един стар фургон , разположен върху незаконно присвоена земя. Какви гости ще посреща тя там?! Аз ще ти кажа какво ще направи  с твоето барбекю.Ще го върне в магазина и с парите семейството й ще преживява  два месеца.Че тя         е най-голямата и прочута  циция в квартала и това всеки го знае! О-о-о , към барбекюто има даже и чувалче с дървени въглища и щипка за обръщане на пържолките!Ти ,господине, тук май по щедрост си надминал и себе си.

               Гласът на леля Мита  започна да губи своята благозвучност. На места той ту хриптеше дрезгаво,ту съскаше и свистеше като  студен чайник върху гореща  печка. Ровенето ѝ  в бездънния куфар продължи.Цял полк невидими мравки пълзяха  на  голо по потните плешки на дядо Мраз.Стомахът му и той беше започнал да негодува от възникналата ситуация, все едно притежателят му беше глътнал таралеж.

              Леля Мита измъкна с голям зор,  пъшкайки един масивен пакет и като едва го повдигна  на няколко сантиметра нагоре попита язвително:

- Ами  това  какво е и за кого е, неудачни ни  дарителю?

               Дядо Мраз се опитваше да не обръща внимание нито на тона,нито на съдържанието на думите на госпожата,защото той беше един възпитан дядо Мраз с напълно съхранена психика и  защото до сега никога не беше попадал на такъв човешки екземпляр.”Е,всяко правило си има и изключения”-мислеше си кроткия старец и съвсем миролюбиво заговори:

-Това, госпога Мита, е подаръка за Вашата съседка Дулцинея  Балдъранова,която всички наричат Огнената жрица.Тя е високоразвита духовна личност и ясновидка .В пакета има цял набор от много ценна , духовна литература.Общо 14 книги между които са и всички неканонически евангелия,ученията на Огъня,апокрифни книги,календарът на друидите и други.

- Леле, леле, леле-зацъка Мита-ми с тая литература Дулцинея ще задмине Нострадамус,Едгар Кейси и Свети Малаки, ввети заедно.Сега и тук му е мястото да ти кажа ,щура дърта главо,че въпросната  Огнена жрица е само една самозвана шарлатанка,която бърка дълбоко в джобовете и душите на нещастните си жертви. Не мога да оспоря способността  ѝ да въздействува. Напълни града, че била лична ясновидка на Бойко Борисов и той и до тоалетната не ходел без да се посъветва с нея. Че била съветничка на целия министерски съвет,на десетина районни управления на МВР и на още толкова бизнесмени-милионери. Даже Путин два пъти лично и телефонирал за съвети. И лапни-шараните от сутрин до вечер клечат пред вратата  ѝ. Че и аз даже съм ходила при нея бе, серсемино дърт. Когато  моето кученце Бахур легна тежко болно, аз се престраших и отидох при нея.”Не се бой, Мите,  кученцето ти ще се оправи и му предстои още дълги години щастлив живот”-каза ми тя,даде ми едно листче с написана мантра,която трябваше седемдесет и седем пъти да прочета на глас над главата на Бахурчо,да го поръся със светена вода и да чакам след това чудото.Взе ми петдесет лева само защото съм ѝ била съседка. Иначе тарифата за тая услуга ѝ била сто лева.На сутринта след церемонията Бахурчо беше опънал трънака. И ти, стар глупако, сега ще ѝ подариш тая ценна  окултна литература?! Че тя, твоята жрица, повече от буквара в първи клас и от читанката-във втори клас от край-до край  не е прочела.

                   Тук вече нервите на дядо Мраз му изневериха. Със възможно най благия си глас той погледна директно в очите тая квартална Темида и каза:

- Госпожа Мита, уважавам дълбоко личното Ви мнение, но не считате ли,че е мое право аз да решавам на кого какво да подарявам?! Решете през настъпващата година какви са желанията Ви и вярвайте,че догодина аз ще ги изпълня изцяло и до край.

                    Думите на сакралния старец бяха последната капка в чашата на търпението на иначе добронамерената леля Мита.

-А-а-а-а така ли?! Значи тия мои съседи са ти поръчали  скъпи  подаръци.Добре,добре,ще взема  да ти повярвам на измишльотините.Ами тогава защо аз не си спомням да съм ти поръчвала да ми носиш това невзрачно джезве.Пет джезвета имам у дома,а това е шестото.Ти какво,подиграваш ли се с мен,нещастнико?!

- Мита, Вие през цялата година по различни поводи внушавахте на внуците си,че дядо Мраз е вече мъртъв и не съществува.  Бил се появил отново забравения дядо Коледа и само той вече щял да носи подаръци. И децата,понеже Ви обичат, Ви вярваха.  Това джезве  беше подготвил за Вас зодиакалния ми близнак дядо Коледа. Вярно,че джезвето е скромен подарък,но такива са неговите възможности. Дядо Коледа е по-беден от мен,пък и абонатите са му много. Все пак дожаля ми за Вас и реших аз да Ви подаря джезвето,за да Ви покажа, че за догодина ще имате и друга алтернатива. Стига да изберете отново мен и аз да бъда Вашия щедър благодетел.А хубавите подаръци са за все още вярващите в мене ваши съседи.

В тоя миг умът на леля Мита  започна да щрака като първия компютър на Джон Атанасов.Бавно,но сигурно. От време на време тук-там в него някоя електронна лампа изпушваше, но Мита  възстановяваше успешно прекъснатата връзка и продължаваше да пресмята плюсовете и минусите на създадената ситуация. Тя направи няколко ситни крачки към контето дядо Мраз, спря  почти до върха на лъскавите му ботуши, хвана го любезно за брадата и засъска тихо в ухото му:

- Слушай какво ще ти кажа,гиди дърт козел такъв!Решил си да вербуваш леля си Мита за своята кауза?!Аз напълно разбирам това.Все ми е тая дали новогодишния ми благодетел ще се казва Мраз или Коледа. Важното е подаръка да си струва. Аз не съм вчерашна и също разбирам от хубави и скъпи подаръци. В материален свят живея и признавам, че материята ме блазни. С тая мижава пенсия,с която всеки месец ме обижда държавата съм готова за пари и леля си да продам. Но ти,  брадатко, си ме оценил твърде ниско. Искаш за жълти стотинки да купиш съвестта ми. Джезве ще ми подарява той! На ти сега едно джезве!

                          И леля Мита замахна с подаръка си и започна хладнокръвно и методично да налага  с него по главата  нещастния дядо Мраз.Там където попадаше джезвето се чуваше звън като от удар на чинели.Все едно, че и главата  на стареца беше метална. Дядо Мраз даже не се сети да избяга. Той клекна и покри главата си с пелерината.Мита  пъргаво го налагаше,докато не усети,че ядът ѝ почна да минава.

- Пу, не те е срам! - каза най накрая тя и захвърли с отвращение джезвето по стълбите надолу. После победоносно обърна гръб на стареца и се прибра с достойнство в дома си. Като разбра, че бурята е отминала, дядо Мраз прибра разхвърляните пакети в куфара,затвори го грижливо и отново тръгна да раздава подаръците. Бит, унизен и оскърбен, той се молеше  да не попада повече на други недоволници .