Усмивки ...
Усмивки ... . Усмихнати сме напоследък, не е тайна ... Вън идва слънцето, така е и в сърцата ... По улицата ни, неоживена, вървя ... Настигам няколко майки, с колички с деца ... Обръщам мигновено глава - кимам към тях ... Отвръщат ми с усмивки, все жизнерадостни ... В магазина - топят се с усмивки, в доброта ... На разходката привечер, в градския парк, какви ли не хора минават - насам и натам ... В живота влюбени, и в красотата край нас, с най-непресторени усмивки на лицата ... Пак заминавам, в свидното ми родно място ... Тук близки и познати виждам - навсякъде ... От тях чувам само ‘Здравей‘ и ‘Добре дошла‘... Непременно и с усмивки - тъй лъчезарни ... Често си говорим със съседи в квартала ... Проблеми много - цени, политика, война ... С надеждата за по-добро и за мир в света - ‘Лек ден‘ с усмивка, с оптимизъм си желаем ... Мили, скъпи усмивки вкъщи и с приятели - едва ли има, по-нежни и по-сладки ... Даже и цветята свежи на терасата, с усмивки прелестни, като че - поздравяват ... И звезди дружелюбно усмихват се, сякаш ... А как Бог ни поглежда - с усмивката благословена, на литургия неделна в храма ... . ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
