В безсъница среднощна 3 ...
В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как мислено се мяркат плавно родните картини, една след една ... От огряна от изгрева ливада, лъхва ме пак мирис на сено, прясно... Kрай река ‘Света‘ – ‘Сярина’ пещера ... Водни лилии плават по реката, ала зъл змей владее пещерата ... ‘Маркова стъпка‘ - с дири от юнака, ‘Бели камък‘ до река ‘Каменица‘... Тъй отдалече се вижда камъкът, от Балкана хвърлен от Крали Марко, но, уви, победила го сестра му ... Ето и кътчето ми дивно, райско - изумително, най-невероятно ... С приказната си девствена красота, изписана от Божията ръка … И с цъфналия див шафран есента … Слънчева полянка - моя е само ... Отдавна май никой там не минава ... Пред мен и ‘Кичера‘ сякаш израства в този час - зеленият хълм грамаден, в очите ми детски, почти планина ... Катерейки се там по него едва, беряхме кокичета като деца... ………………………… Свидна природа, най-прекрасна, без край ... И oт всичките хубости, накрая, като че ли заспивам, омаяна... . ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
