В друг свят

   По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състояние беше и медно русата и коса.
  - След като занеса тази пратка ще мога да си позволя нови обувчици! - Помисли си тя поглеждайки от време на време към изтърканите си сандали. Работата и като куриер беше опасна и не особено високоплатена, но за сирачетата като нея нямаше много възможности. Други момичета изкарваха прехраната си по далеч по-неприятни начини.
Въпреки опасностите тя обичаше професията си! Обичаше да пътува и да носи на хората писма и пратки от близките им. Имаше разбира се и поръчки от някои съмнителни личности, които за жалост бяха и най-добре платените. Точно такава беше и сегашната и задача. Трябваше да достави колет от някакъв странник на един ханджия във съседният град Мерина.
   Изведъж, както си ходеше по пътеката тя спря. Усещаше мирис на пушек и още някаква страна миризма.
- Никъде не виждам дим, значи няма пожар. - Каза си тя, като се огледа във всички посоки.
Тя продължи пътя си приближавайки разклон на пътеката, който продължаваше през гъста гора с дървета столетници. За нещастие мирисът на изгоряло идваше от към гората , а тя трябваше да мине точно от там. Другото разклонение на пътеката водеше до широк път с издълбани от колелата на впряговете коловози, но тя не искаше да минава от там. Тези използвани от търговците пътища, често привличаха разбойници и всякакви главорези търсещи лесна печалба. Тя предпочиташе по - уединените и труднодостъпни, но често доста по преки маршрути. Съни притисна торбичката до хълбока си, напипвайки през нея скритата в колана и тънка, но остра като бръснач кама. Можеше да спести за меч или дори лък, но нямаше нито силата, нито уменията да си служи с тях. Дума не можеше да става за скъпите и опасни огнестрелни оръжия. Камата не веднъж я бе спасявала от смърт, обир или дори масово изнасилване, а освен това можеше да я носи скрита.
   - Бъди смела! - Каза си тя и продължи към гората.
                                                                                               

   Сет се събуди с главоболие и по дяволите, беше сигурен, че в задника му са се забили някакви тръни. Изправи се с лекота, въпреки тежката полимерна броня, която носеше и се замисли защо протектора на задната част на лявото бедро не е по - висок, изваждайки досадния трън.
   - Къде съм мамка му? - Каза си той оглеждайки овъглените дървета и храсти около себе си. Преди да изгуби съзнание беше в центъра на едно изключителни свирепо сражение в огромен метрополис, намиращ се на планетата Катол, а сега изведнъж се бе озовал тия храсталаци! Набързо провери оръжията си, като същевременно огледа околността ( или поне това което се виждаше през дърветата и храстите ). Нищо не липсваше с изключение на мунициите които беше използвал в битката. Близкообхватният му предавател все още беше включен.
   - Статус рапорт! - Извика той взвода си. - Берета, Пети, Гънър има ли живи по дяволите?!
Не посто нямаше отговор, маскираният със шум информационен канал между предавателите го нямаше. Това значеше, че или другарите му са извън трикилометровия обхват, или са напълно унищожени. Сет вдиша дълбоко. Нищо не беше наред!
   - Въздухът на онази кална топка Катол беше отвратителен ! - Помисли той. - А този тук ( където и да е това ), като изключим мириса от дърветата е по - хубав и от земния след "голямото пречистване". Има страшно много кислород!
   Сет помисли още малко и извика холограмният дисплей от протектора на дясната си ръка. Настрои компютъра да направи спектрален анализ на излъчванията от слънцето и зачака.
                                                   

   Съни ходеше внимателно през гората, избягвайки да стъпва на падналите от дърветата клонки. Винаги бе смятала, че е добре да чуеш пръв ако някой те приближава, а не обратното. Този път обаче късметът и изневери. Първоначално тя усети тръпки по гърба си, сякаш някой я наблюдава, а после чу и тихото ръмжене. С бързо и премерено движение тя се долепи с гръб към ствола на едно дърво. Знаеше, че то няма да я скрие, горският тигър вече я беше надушил!
   - Какво прави тази твар тук? Тези тигри се срещат в най-дълбоките гори и рядко в планините. Обикновено странят от пътеките и местата където се събират хора. - Мислеше трескаво тя.
Звярът беше много по-бърз от нея и в тичането и в катеренето. Това значеше, че и остава само едно !
                                                    

   Сет седеше облегнат на едно столетно дърво, когато компютърът беше готов с анализа на слънчевите излъчвания. Мразеше, когато се оказваше прав за гадостите ! Звездата не беше тази около която се въртеше Катол, не само не беше на същата планета, не беше и в същата система. Той включи далекообхватният си предавател в пасивен режим и започна да преслушва ефира. Все някакви сигнали, дори такива от други системи пътували до тук със стотици години, можеха да му подскажат приблизително къде е, но нямаше нищо. Нямаше ги характерните за заглушаване изкривявания, нямаше команди, скрити или криптирани сигнали, нямаше ехо от далечни населени светове. Беше пътувал до много светове в галактиката, но никъде нямаше такава "тишина'!
Завладя го странно чувство - не беше страх, иначе нямаше да направи това : Включи предавателя и изпрати мощен импулсен сигнал, който би трябвало да се приема чак от орбита, изчерпвайки половината от енергийният си запас. Остана за няколко секунди в очакване, но нищо не се случи, нито отговор, нито някой или нещо насочено от мощния сигнал го взривиха на парчета. Нямаше никой, освен тихият статичен шум от космическата радиация и атмосферата приглушавани от филтрите на приемника. Беше сам! Никога през живота си не се беше чувствал толкова самотен!
                                                     

   Тигърът се промъкваше тихо, почти безшумно към дървото. В момента в който, той стигна до него Съни изскочи иззад него, плачейки и крещейки сякаш я горят жива, преодолявайки парализиращия я страх и удари с един клон животното през муцуната. Наистина за момент голямата котка се стъписа и отстъпи назад изръмжавайки, но след това се изправи на задните си лапи и с един замах разпиля прогнилия клон, който държеше плячката му. В този миг момичето се скри обратно зад дървото, а тигърът замахна с лапи сякаш се опитваше да го прегърне и ноктите му закачиха рамото и. Съни извика и падна, претъркулвайки се на пътеката, трепереща от болка и страх. Сега не беше момента да се предава, не беше момента да умира - казваше си тя. Стана и се претърколи напред, завъртайки се рязко, точно под връхлитащия тигър, който този път закачи гърба и с нокти, но сега и тя не му остана длъжна - отстрами на ребрата му стърчеше дръжката на камата и. В същия миг тя разбра, че е проиграла последния си шанс! Не беше засегнала сърцето му и той се готвеше за нов скок. Силите и бяха до тук! Влачеше се по гръб, ритайки с крака и подпираща се на лакти, но не можа да побегне. Звярът изръмжа и се хвърли с отворена паст към гърлото и, но захапа бронираната ръка изскочила от гъсталака, и ръмжейки недоволно беше хванат за врата и захвърлен на няколко метра от облеченото в броня огромно чудовище. Той обаче не се отказа, а се приготви да нападне новата си мишена, но беше спрян от двата куршума, които го раздробиха на парчета и го разпиляха по пътеката.
Съни се отпусна като мъртва на земята, не можеше да вярва на човека в броня, той можеше да е по опасен за нея и от тигъра, но нямаше никакъв избор.


          Следва Продължение................