- Каквото и да си говорим - каза един ден Черната Пантера Ра. - В играта на котка и мишка няма място за вълци...
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обаче - намеси се Мрънкалото. - Понякога я пият на чай.
- Ъхъ - ухили се Сянка. - Ама това е една съвсем отделна тема...
- Какво ще кажете за едно състезание? - с най-невинната си усмивка предложи Вълк.
- Става - съгласи се пантерата с още по-невинна усмивка, а Мрънкалото просто кимна утвърдително.
Минаха десетина минути в уточняване на условията на съревнованието, а после двата отбора се разделиха, за да се подготвят.
- Да донеса ли аптечката? - попита Вълк в Сянка.
- Защо? - учуди се Но Щен Вълк.
- Амиии - проточи Сянка. - В случай, че ни сритат опашките...
- Ооо - махна с лапа Вълк. - Я млъквай!
Не много далеч от там:
- Хъм! - скептично изсумтя Мрънкалото. - Прочете ли упътването?
- Упътванията са за аматьори! - изсумтя Ра. - Помогни ми с този възел.
- Ти не си Ко Та Рак! - посочи очевидното рисът, докато й помагаше с мрежата.
- Не съм - сви рамене пантерата.
- Тогава не ми говори като него!
На вълчия фронт:
- Разбра ли? - попита в заключение Но Щен Вълк, след като разясни плана си.
- Ясно - кимна Сянка. - Обаче любопитно ми е, ти какво ще правиш през това време?
- Ооо - небрежно махна с лапа Вълк. - Ще си клатя опашката и ще давам мъдри съвети.
- Ахам - сви рамене сянката. - Само питах...
- Хъм - замислено изсумтя Сянка след не малко усилена работа и се подпря на лопатата. - Мислиш ли, че дупката е достатъчно дълбока?
- Чакай да проверя... - важно се изпъчи Но Щен Вълк и надникна.
- Хей - притесни се за приятеля си сянката. - Внимавай!
- ОЙййй! - изойка вълкът, а малко по-късно се обади от дъното на дупката: - Да, мисля, че е достатъчно дълбока...
След около час:
- Не мога да повярвам!!! - недоволно изръмжа Черната Пантера Ра. - Че се хванахме в толкова елементарен капан!
- Ъхъм - разсеяно се съгласи с нея Мрънкалото, докато преценяващо се оглеждаше за път за тактическо отстъпление тире бягство.
- Ама кой в днешно време копае дупки насред пътеките?! Морално е остаряло... - продължаваше да каканиже пантерата, а осъзнавайки, че си говори почти сама, попита: - Какво всъщност правиш?
- Чакам крушката в мозъка ми да светне отново - сви рамене рисът.
Отново на вълчия фронт:
- Сянка, приятелю, извини ме, че те притеснявам в тази заплетена ситуация, но лапата ти е върху муцуната ми! - изпуфтя Но Щен Вълк.
- Но, друже - отвърна му в същия стил Вълк в Сянка. - Извинявай, но това е твоята лапа!
- Я?! Наистина! - възкликна другият вълк, а след кратък размисъл на тема как така собствената му задна лапа е върху собствената му физиономия, писна: - Аааа!!!
- Но, друже - подхвана приятелят му веднага щом той престана да пищи. - Извинявай, че се намесвам в размишленията ти, но би ли пищял по-тихичко, защото муцуната ти е точно до ухото ми... ОЙйй! - прекъсна се сам той, защото в този момент мрежата, в която се бяха оплели, извърши едно кратко равно ускорително движение към земята.
- Тези приземявания стават все по-гладки - засмя се Но Щен Вълк.
- Мрън мрън мрън - измрънка Вълк в Сянка. - Не може ли поне веднъж да падна на нещо меко?!
- Аз паднах на меко - каза Вълк.
- Да - потвърди Сянка. - На мен...
Разборът:
- И какъв е изводът? - попита Вълк в Сянка.
- Продължавам да твърдя, че в играта на котка и мишка няма място за вълци - сви рамене Черната Пантера Ра.
- Какво?! - възкликна Но Щен Вълк. - След всичко това продължаваш да настояваш...?!
- Остави ме да довърша - прекъсна го пантерата. - Ако в играта на котка и мишка се намесят вълци, то става игра на котка и мишка с вълци... - тук тя пусна една много доволна усмивка.
- Мдаам - кимна Мрънкалото. - Дзен.
- Дзен - съгласи се с Сянка и също кимна.
- Абе нали дзен не съществуваше?! - вдигна вежда Ра.
- Ту го има - сви рамене Вълк в Сянка. - Ту го няма... не се знае знае ли се.
- Мдаам - отново кимна Мрънкалото. - Нали и аз това казвам - дзен...
© Стоян Вихронрав Все права защищены