В КАЛТА

            Ако сега, драги мой читателю, взема че те стисна с два пръста за врата и те бухна в една много черна и миризлива, рядка кал, ти вероятно би си го върнал с бой и клетви за плитко заравяне. Ако обаче тази процедура си я извоювал със здравната си осигуровка, то нещата най-вероятно ще стоят така:

*

*          *

            Стрина Мина се сдоби с ишиас. Ама не там някакъв си селски, ами сертифициран и „покрит” от Здравната каса. И като така, остави прасето на грижите на съседите, нарами бохчата и за пръв път в живота си се озова на бани.

            Прегледа я докторката, връчи ù едно картонче с часове  и номера на стаи, и я настаниха при едно бабе от хасковско. Нищо и никакво бабе, къде 45 кила с бастунката, ама като рече да хърка, бре-е-е не мигна стрина Мина цяла нощ.

            По тъмно още цъфна стрина Мина пред номерчето от картончето. Кога я  поканиха да влезе, ай-й, лъхна я още от вратата една фанара, като на Пишманстойчовата кочина, ама по-лоша. Запуши нос стрина и рече да се връцне назад, но едно ухилено   моме я подбутна напред:

- Не се бой, лелче, то е за добро, за здраве. Ще ти хареса и пак ще дойдеш!

Пристъпи стрина Мина и гледа на едни кушетки рядка кал, а в нея кат прасета се въргалят разни женуря и само дето не грухтят.

- Сакън, момиче, аз не съм за тук – опъна се стрина, ама момето пак се хили и току я кандърдисва:

- Ти, лелче, селските прасета и биволици за будали ли ги мислиш, като ги гледаш у калта? Ама тях кръст не ги боли!

            Вярно, че не беше чула стрина Мина за прасе с болен кръст, довери се на момето и се пльосна у калта. Намаза я момичето цялата, загърна я с един найлон, метна й отгоре едно одеяло и като й стана едно топло, благо, абе кеф, даже и отгоре.

            Отпусна ù се на стрина Мина и душата, и снагата и... ей го до нея покойният ù мъж Цвятко. Цвятко, ама млад, хубав и в униформата дето ходеше запас. Приседна до нея и без да дума нищо, взе да я гали. Гали я Цвятко, ама тъй както никогаш друг път не беше я галил. И баш кога дойде най-хубавото, взе да я бута по рамото и да й дума: „край на процедурата”.

- Как край, бе Цвятко – извика стрина Мина и ококори очи.

Кога се поогледа, то около нея куп кални женуря и се хилят, та чак ще се попикат от хилене.