Живее. И диша някак. Чрез мен. 

Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С  кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да обгърна с две ръце. И мен. Теб, моя любов, теб нося. Аз любих те, любила съм те и винаги ще. Ръцете ти в моите, устните, кожата, мислите - малко ми беше, не вярвах. Не вярвах, че има те; твърде прекрасно бе всичко, за да ме кара да знам. И ето сега..

Живееш. И дишаш някак. Чрез мен. 

Красив и съвършен, блян ли беше или плод на мечтите ми, не знам, но вече те имам, моя пламенна и толкова голяма любов. В моята утроба живеят твоите плът, същност и дух . Вече си истински мой. Вече вярвам, има те. Имам те. Ще те имам. Сега целувай; и целувай ме винаги.