В очакване на утрото
Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ме отнесе, може би щях да усетя безгрижната свобода, която жадувам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
