След  като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.

-    Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм способен, нали?

-    Спокойно, шефе. Гроб сме – каза турчинът от името и на двамата. 

Тимотей знаеше, че е много честолюбив, и че може да се разчита на него. Погледна към Кирчо. Последният заклати съзаклятнически глава без да спира да се храни.

„Въпреки всичко аз няма да мога да забравя какво направихме, но иначе  трябваше да изядем някой от нас и тогава щеше да е страшно…”, мислеше си руснакът.

-    Добре, ще направим следното – лягаме за два-три часа, след което започваме да копаем тунел към главния път. До сутринта трябва да сме там. Остатъците от кучето ще ни стигнат за целия ден и няма да мърдаме, докато не срещнем някой, който да ни измъкне оттук, иначе наистина рискуваме канибализъм.

Станаха малко след полунощ и се заеха с изпълнение на плана.
Снегът беше спрял, което допълнително ги обнадежди, а Кирчо си представи как жена му го привиква от топлата спалня…

Разриваха снега през цялата нощ с непоколебимо упорство.  Инстинктът за самосъхранение доминираше над студа и умората, разкривайки възможностите на човешката воля.

В далечината се забелязваше повредената уазка, но около нея мърдаха някакви фигури, едната от които тъкмо чупеше лявото стъкло. Миг по късно вкара ръката си и отвори вратата.

-    Много лоша изненада ще бъдем за тия мръсници – изсъска Тимотей. – Побързайте, още малко и ще ги спипаме.

Крадците,  ровеха в колата и даже се чуваха откъслечните им приказки.

-    Това радио е напълно запазено. Бончо Ушатия  ще го купи заедно с дивеча и ония боклуци от хижата. Чак такъв късмет не вярвах, че ще имаме и точно в края на сезона. Сигурно е знак от съдбата.

След което и двамата се доволно се разхилиха.

-    Сигурно, сигурно – продума руснакът на спътниците си. –  Тия двамата не знаят колко зверски са се прецакали. Гледам, че са оставили пушките на земята, което е добре. Ще избегнем престрелката. Заредете оръжията и пълзешком след мен.

Бившият офицер пълзеше като змия, плътно следван от помощниците  си. 

-    Блядове – изреве изникнал от нищото глас.

Крадците гледаха втрещено, после единия се окопити.

-    Привет, старши! Какво те води насам?

Наглостта му нямаше граници, за разлика от търпението на руснака, който го удари с приклада в лицето.
Спътникът му понечи да се измъкне през другата врата, но от там Кирчо го посрещна с ритник.
Заключиха ги с белезници за предната броня на узката, след което ги биеха на почивки, докато престъпниците станаха неразличими един от друг.

-    Много се радвам, че разбрах кой изкупува дивеча от бракониерите. Но предполагам, че има още неща, който не са ми известни, а вие ще ми ги кажете. О, да, всичко ще ми кажете. Нали?

Колата на крадците беше спряна на двадесетина метра зад служебната и в нея намериха достатъчно доказателства за дългогодишен престой на бандитите зад решетките.

-    Шефе, дали да не ги оставим заключени тук? Както са окървавени, току виж привлекли вниманието на вълците. А при тях нещата са гарантирани, за разлика от съдебната система.
-    Идеята ти никак не е лоша.
-    Моля ви се, всичко ще призная, всичко! – ревна единият. – Само не ме оставяйте тук. За бога, не сте ли християни?
-    Не ми говори за религия  – ревна турчинът и го ритна в слабините.

Тимотей им смигна да го последват. Отдалечиха се на достатъчно разстояние, че престъпниците да не ги чуват, и каза на хората си:
-    Кирчо, качи се в колата им, и я спри ей там, зад завоя, после мини зад онези дървета. Да, точно онези, и иди при свлачището. Ние ще те чакаме там.

Целият ден го прекараха скрити от погледите на бракониерите. Късно вечерта слязоха да проверят как са арестантите им. Бракониерите бяха изпаднали в шок и се кълняха във всичко и всички, само да не ги оставят на вълците.

-    Натоварете ги в багажника и да се махаме оттук.  Ще изпратя някой да поправи узката и да я прибере.  Пътьом ще навестим Ушатия. Винаги съм се чудел дали в багажник може да се поберат трима души. Днес ще проверя.

Пътуваха към града в приповдигнато настроение, в пълен контраст със стенанията, идващи от багажника.