Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…

В различните очи… застинал ужас или изненада…

обич или тъга… надежда или отчаяние…

Дори в очи с блестящи точици смях!

В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма…

В очи, които крещят за последно „Обичам те!”

В очи, в които страхът е уголемен и замръзнал…

В очи, които от гняв са останали само почернели дупки…

В очи, които още приживе са били мъртви…

В очи… на дете… Най-страшното!...

Толкова различни очи… И всички питат: „Защо?!”

                                                                      © Павлина Петрова

***

Провокира ме поредният нелеп инцидент с дете, което никога няма да порасне.