Последния ден, преди да отпътуваме за България, посетихме Опатия - много известен курорт, населен с прекрасни австрийски вили. Времето бе слънчево, а панорамният път минаваше успоредно на морския бряг. Слънцето блестеше над морето. А наоколо - зеленина. Вече бях престанала да й се удивлявам.
Моите спътници съвсем осезателно се бяха предали на носталгията, съдейки по интереса, с който проследяваха някакъв концерт в чест на Кирил Икономов и Мая Нешкова по видеото.
Всъщност, само гледано от автобуса, времето изглеждаше топло. Доста силен бръснещ вятър ни подгони по улиците. Опатия е разположена на хълмове. Прекрасни хотели, някои - като от сметанова торта - типичната австрийска архитектура от началото на 20-ти век, а може и от преди това. Катедрала, разположена на хълм, с многобройни стръмни стъпала...
Имаше туристи, като нас, но не много. Тръгнахме по кея. Морето се разбиваше в краката ни. И едва сега разбрах какви са били тези дървета с неопадали кафяви корони, които толкова ме очаровах ...