3 мар. 2009 г., 15:06

Ваш приятел 

  Проза » Письма
973 0 0
    Скъпи Боб,
  Искам да ви напомня, че имате още малко време, за да предадете оръжието си на местните военни! Разбирам необходимостта ви от него, но моля ви, не прекалявайте!
Понякога хората са просто невинни, не заслужават временната ви невменяемост!
  Боб, музиката, която слушате до 4 часа през нощта е вредна за вас! Боб, мисля, че тя ви влияе зле, преобразява ви, когато я  слушате вие сте подвластен на Адското. Би трябвало да я забранят със закон! Отвратително е да се разхождате по улиците в града, слушайки оглушителни крясъци и размахвайки онази базука!
  Боб, ще ви осъдят! Нали помните онази, моята жена, миналия ден пред вашето оръжие се е изпречил нейният син! Почти сте го убили, Боб, може ли да съществува такова безумие?!
  Боб, мисля, че е от голяма необходимост да напуснете града, има едно местенце, много е комфортно,там ще ви помогнат да преодолеете стреса, ще ви научат на ред, ще ви наблюдават постоянно и няма да можете да правите грешки!
  Имате много поздрави от жена ми, Боб, ще се видим след няколко години, ако ви пуснат за добро поведение, Боб!
                                        Ваш приятел, не предател - Ноа.

© Христиана Шандуркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??