9 мая 2019 г., 13:38  

Вдовицата от Бо́жи дар 

  Проза
5.0 / 14
766 12 18
4 мин за четене
Вече цял месец жителите на село Бо́жи дар очакваха да завали, черни облаци бяха надвиснали! Задушно и тягостно бе, но дъжд нямаше! Никой не се наемаше да отговори на въпроса, защо селото се казва така, дори и кмета, бай Кольо, нямаше логично обяснение. Беше почти безлюдно, хората масово се изселваха по градовете, тук останаха само старци и някой друг младеж, по случайност.
Иначе си имаха църква.
„Не може без черква, грехота е!” – обичаше да казва баба Злата, дребна и слабичка женица, превита почти на две, всеки ден ходеше да почиства храма и макар да нямаха свещеник, тя държеше отворено до обяд ако някой иска да отиде, да запали свещ, да се помоли. Най-редовна там беше Дамяна, млада жена, а вече вдовица. Всеки ден ходеше и стоеше в църквата по един час, после се отбиваше на гроба на мъжа си и се прибираше. Нямаше деца, но все още живееше при свекърът и свекърва си, не смееше да ги остави, а и къде да отиде, въпреки, че беше родом от съседно село, баща ѝ бе пропаднал алкохолик, който ви ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Все права защищены

Предложения