Всичко бе въпрос на време. С приятеля ми се прибирахме от дискотека, минавахме през градския парк. Беше тихо. Пълната луна надвисваше над нас толкова зловещо, че ме накара да изтръпна за момент, оголените клони на дръвчетата придаваха допълнителна зловещина в цялата гледка. Придвижвахме се бавно, трябва да си призная, че бяхме употребили доста голямо количество алкохол, но все пак бях спрял навреме, докато Аксел беше се оставил на импулса си, там му беше слабото място, можеше да не пие с месеци, но веднъж започнеше ли, се докарваше до отчаяно състояние. Изгониха ни от дискотеката, заради другата му лоша черта, след напиването, избиваше го на агресия. Някакъв мина покрай него и го смуши с лакът в ребрата, той взе празна бутилка от масата и го цапардоса в главата. Охраната се намеси и с ритници го изхвърли. Много пъти бе развалял настроението ми, но все пак ми бе приятел, не можех да го оставя в това състояние да се прибира сам. И ето ни сега, вървим през парка, мракът ни заобикаля, тиши ...