Всичко бе въпрос на време. С приятеля ми се прибирахме от дискотека, минавахме през градския парк. Беше тихо. Пълната луна надвисваше над нас толкова зловещо, че ме накара да изтръпна за момент, оголените клони на дръвчетата придаваха допълнителна зловещина в цялата гледка. Придвижвахме се бавно, трябва да си призная, че бяхме употребили доста голямо количество алкохол, но все пак бях спрял навреме, докато Аксел беше се оставил на импулса си, там му беше слабото място, можеше да не пие с месеци, но веднъж започнеше ли, се докарваше до отчаяно състояние. Изгониха ни от дискотеката, заради другата му лоша черта, след напиването, избиваше го на агресия. Някакъв мина покрай него и го смуши с лакът в ребрата, той взе празна бутилка от масата и го цапардоса в главата. Охраната се намеси и с ритници го изхвърли. Много пъти бе развалял настроението ми, но все пак ми бе приятел, не можех да го оставя в това състояние да се прибира сам. И ето ни сега, вървим през парка, мракът ни заобикаля, тишината е пълна...

- Братле, как си? - попитах аз. От устата му излезе само голяма звучна оригня, след което преглътна задавено и последва издуване на бузите и залитане напред с главата, което предвещаваше нещо доста неприятно. Кафеникаво-жълтата течност се изтреля към земята като снаряд. Той задиша учестено, бореше се да си поеме дъх, което бе по-лошо, не беше свършил. Последва второ изригване още по-мощно, а количеството беше тройно по-голямо от първото. Така мощно се стовари върху асфалта, че панталоните ни се сдобиха с отенък на жълто. След като се уверих, че е привършил с "излиянията си", преметнах му лявата ръка през рамо, за да го придържам и продължихме напред.

      Петнайсет минути по-късно се влачехме като изжаднели през пустинята. Вече доста ми натежаваше. Чух някакъв шум зад себе си, обърнах се, но не видях нищо или поне тъмнината не ми позволяваше. Направих стъпка напред и пак чух същия шум, рязко се обърнах, вече значително стресиран. Тук бе пълно с наркомани през нощта, можеха да те нападнат и да те убият за два лева, а което беше още по-лошо, можеше да те убият без причина. Обърнах се и ускорих крачка. Аксел буквално влачеше краката си по чакъла, което ме забавяше допълнително.
Чух шума за трети път, обърнах се рязко, оставих Аксел на земята и отидох в храстите да погледна. Стъпвах бавно и се оглеждах, обикновено тези изчадия на природата изникваха от нищото, забиваха ти крак в топките, едно коляно в устата и докато се свиваш в безпомощност, за секунди свалят всяка ценност по теб. За мой късмет, не се натъкнах на нищо, явно е било порив на вятъра, а клоните скърцаха, като несмазани панти на стара селска врата. Върнах се и  видях, че Алекс не е помръднал от мястото си, дори беше легнал върху студения чакъл. С бърза крачка се приближих и го хванах през корема, за да го повдигна, при което ръцете ми се изпързаляха, опитах се за втори път да го вдигна и едва не паднах, когато ръцете ми за втори път се изхлузиха, помислих, че се е изпотил, но не бях забелязал нещо много просто, кръвта по ръцете ми.

      Изпищях. Да, изпищях почти като момиче, сега вече ме беше страх. Наведох се и го обърнах с лице към мен, от корема му стърчеше нож, очите му бяха затворени, а лицето...
Лицето беше на мъртвец. Хиляди мисли преминаха през главата ми, не можеше да се случва, защо го бях оставил? Защо? Приведох се  и с два пръста потърсих пулс, нямаше такъв или по-скоро ми се щеше да вярвам, че просто не го напипвам, никога досега не бях правил такова нещо, а и не ми се беше налагало, само бях учил, когато изкарвах шофьорска книжка в курса за първа помощ. Изпаднах в ужас, ако можех да си видя лицето, сигурно бе по-бяло и от на Алекс, цялото ми тяло трепереше, бях се гипсирал, не можех да помръдна. Когато чух...

- Не знаете с кой да се закачате, шибаняци - гледах косата му и размазаната кръв, беше онзи от дискотеката, беше ни проследил чак дотук - ще ви науча какво става, като някой ме удари с бутилка. - Все още не помръдвах, не знаех какво става, съзнанието ми бе изключило, не мислех, само наблюдавах.

      Той извади нож, натисна копчето и изкочи острието (окървавено острие), кръвта бе още прясна. Шибанякът се втурна към мен и замахна, острието мина на сантиметри от гърлото ми, замахна втори път и улучи. Разряза ръкава на ризата ми и се появи червена линия, не усещах болка, но като видях кръвта, съвсем загубих присъствие на духа. Замахна втори път...

      Не почувствах болка, но чувствах, че това е краят ми. Ръцете ми бяха впити в гърлото ми. Кръвта излизаше между пръстите ми и се стичаше по черната ми риза, погледът ми почна да се замъглява, само след секунди вече не виждах нищо, тялото ми рухна върху чакъла, след миг бях мъртъв...