Днес нашият живот е едно младо “разпъпило цвете”... а до вчера беше едно невинно “семе”. Приказният свят, в който живяхме до вчера, е зад нас. Какво ни очаква сега? Да, страхуваме се от новото, но трябва да помогнем на това “цвете” да разтвори своите листенца и да усети ласките на “игряващия Живот”. Нека усети полъха на новото и непознатото.
    В “градината на Живота” има великолепни цветя (едно от което си ТИ), може би искаш да се запознаеш с тях? Но внимавай, защото някои имат бодли, от които много боли... Вярвай само, че ти си едно от любимите цветя на “Вечното слънце” (живота) и той ще те гали и обича винаги...

    Зарадвай го... помогни му да направи градината си по-голяма, чиста и красива.