— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беше нужна верижна връзка и достатъчно интелекти, така че инфо лъчите бяха остарели за подобен род специални дейности. Скъпо притежание. Непосилно за повечето вегетатори, но той работеше във „Век – Вегет“ – една от трите корпорации, печелещи възможно повече от ресурсите, които човечеството можеше да придобие, през кратката си вегетационна стойност, наречена живот. Поне така беше в миналото. В настоящето, зависеше от това, колко можеш да платиш или колко ще ти издържи кутията за енерго придобиването на мозъчна дейност. Отдавна бяха разбрали, че сърцето и мозъка, трябва да съществуват заедно, иначе душевната енергия не се канализираше по нормален и достъпен за манипулиране начин.
— Без значение. ...