Вегетация
— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беше нужна верижна връзка и достатъчно интелекти, така че инфо лъчите бяха остарели за подобен род специални дейности. Скъпо притежание. Непосилно за повечето вегетатори, но той работеше във „Век – Вегет“ – една от трите корпорации, печелещи възможно повече от ресурсите, които човечеството можеше да придобие, през кратката си вегетационна стойност, наречена живот. Поне така беше в миналото. В настоящето, зависеше от това, колко можеш да платиш или колко ще ти издържи кутията за енерго придобиването на мозъчна дейност. Отдавна бяха разбрали, че сърцето и мозъка, трябва да съществуват заедно, иначе душевната енергия не се канализираше по нормален и достъпен за манипулиране начин.
— Без значение. Важно е да бъде задоволена от социални блага, да притежава свободата си и да има много внимание от всичките мъже. – отвърна проявлението на спящият женски индивид.
— Чудесно! Тогава Ви предлагаме по-скъпия ни вариант. Професия актриса , може би от пет пъти хикс… - тук той направи драматична пауза, толкова, колкото нейната мозъчна дейност да отчете, че има още по-високо ниво.
— А има ли повече от пет пъти?
— Разбира се! – светкавично отвърна той. Нека бъде от седем пъти хикс. Едната степен Ви я подаряваме, като редовен клиент на „Век – Вегет“. - и той мисловно натисна копчето за старт. Най-после можеше да изключи връзката. Очите му преминаха в режим „Реалност“.
— За пореден път, искат да имат женски индивиди. Тази година това ни е осеммилионният случай. – отвърна колегата му по вегетативните свързвания.
— Какво да я правим, като ражда само мъжки индивиди. Напоследък женските минаха допустимата бройка и Веге центъра спусна молба за специално отношение към инкубаторките на мъжки.
— Значи, затова е получила избор от вегетации. – каза колегата му и само след миг продължи - Не ти ли се иска понякога и ние да сме като тях. Да си лежим, да ни хранят и да си живеем от вегетация на вегетация? Не се мъчим за нищо и поколението си го гледат вегетациите, а жените не ти пискат…Всяка си живее с това, което може да си позволи, срещу ресурсите, които връща.
— Ти използва ли, вече новата, отпускащо изпразваща всякакви емоции и физиологични напрежения, вегетация…- прекъсна го той.
— Разбира се…Да не мислиш, че ще пропусна? Беше върха! Източиха ме емоционално и физиологично докрай. Доволен съм. Сега, само за работа мога да мисля, а не за разни физиологични нужди.
— Трябва и аз да я мина, докато е на ниска стойност за служителите. – отвърна му. - Чете ли новините за „ Милениум – Веге“?
— Да! Братовчед ми работи там. Казва, че наистина са им намалили часовете. Значи нямат достатъчно поръчки за веге милениуми.
Той се изпълни с гордост, заради работата си. Бяха засипани от желаещи да дават ресурси, срещу вегетации.
— По-кратка вегетация – повече потребление…Казвам ти, скоро само нашата „Век – Вегет“ ще остане! Хайде, занеси ревящият мъжки индивид до И.И.-то (инкубационен интелект). Аз пуснах вегетацията на жената и насрочих следващата. Засега сме свободни. Ще ни извикат пак след час .
Висшите вегетатори излязоха от инфополето му. Човеците му доскучаваха с постоянното си желание да притежават и получават. Беше създал вегетациите, за да не му е скучно, а и имаше нужда от повече възвращаемост на енергията си. А, какво по-добро от кратко живеещи тленни същества, като човеците. Беше намерил и начин да ги възпроизвежда по най-безопасният и точен метод. Безопасен за него, точен за тях. Все още, обаче, не откриваше начин как да повлияе на половете, с които се раждаха. Това оставаше информационно затъмнение в енергийната му същност. А беше висш източник. И като си представеше, че само преди век сам беше пуснал идеята в няколко човешки мозъци за филмова прожекция на история за матрица, машини и хора… Ех, времето как си летеше! Енергийните източници не можеха да се смеят. Те предаваха енергия, но и приемаха, защото се очакваше, че предаденото, след като е сменило няколкократно обема и силата си се връща при източника си. Отново му доскуча. Радваше се на властта си. Ядосваше се на несполуките , които бяха неделима част от вегетациите и често му идваше да зареже всичко и да се измести в друга вселена.
Ако можеше да въздъхне, би го направил. Вместо това той затърси други, интересни вегетации из енергийният си поток.
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Честито, Лиа! Радвам се за теб!
-
Благодаря,Жени! Скъпоценна и топла си, както винаги.
-
Лийка, честито, страхотна си! Не съм била тук скоро и сега ще наваксам с четенето при теб!
-
Благодаря, г-н Порчев! Идеи за теми има, но обмислям все още. Ще пиша, веднага щом реша коя ще е по- интригуваща.
Благодаря,Пепи за вниманието и поздрава!
Наде.
Понякога и едно "Честита баня!" е ценно, колкото хиляди изчетени
и почувствани страници. Човек се замисля, колко е ценен един поздрав и колко ни липсва скритата в него тлееща човещина. И знам за липсата.И на мен ми липсва, но размаха на мислите ми не е спрял .
Безжичен, бих ти се поклонила по азиатски, с прибрани колене. Приеми думите ми, като смисъла на този поклон. Знам и разбирам. Останалото се чете между редовете,дори в краткия коментар и в празнотата на бялото поле.
Желая ви една усмихната неделя! -
Поздравление! Освен за изобретателността, но и за леката ирония и хумор.Отлично. Добре знаеш - щом казвам, значи.го мисля.
...не е безумното нищо.на второ място. -
Това дежурно : Честито! Като : Честита баня!...Минавам само да ти кажа, че липсваш. Много!
-
💐 Честито!
-
Честито на победителя. Очакваме новата тема
-
Благодаря, на всички гласували!
Трябваше да има повече участия. Има доста творци в сайта, които са майстори на късия разказ. Сега следва да измисля тема за ново предизвикателство. Надявам се да участвате всички вие, които знаете как да се насладите на прозата, такава, каквато е : хиляди нови светове и герои, излязли през призмата на автора и отразили се в погледа на читателя,а някои навлезли дълбоко и в дълбините на четящите. -
Благодаря,Елка!
Наде!!!
Силве, умееш да усещаш. Благодаря ти за прочита! Лично аз , не харесвам тази история,но този път реших да не я трия , като другите. Все пак, благодаря за вниманието ви. Участвам, просто за идеята на предизвикателството. Така беше и при колажите, и при поезията.
Хубаво е да се включат повече творби, добри, не толкова, или по- лоши... Всъщност целта е да се спази темата и да се четем. Защото, когато четем нещо друго, сами проверяваме себе си- имаме ли идеи,те добри ли са, и до колко сме ги изпълнили. -
Много убедително, чак не се усетих кога ме въвлече в бъдещето. Жанрът е доста сериозен, ти го умееш и понеже в сегашно още може да се въздиша - една въздишка, глас и успех!
-
Успех, Лия!
-
Интересен разказ! Хареса ми! Успех, Лиа!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
