Вегетация

        — Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести  очилата си.

Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беше нужна верижна връзка и достатъчно интелекти, така че инфо лъчите бяха остарели за подобен род специални дейности.  Скъпо притежание. Непосилно за повечето вегетатори, но той работеше във „Век – Вегет“ – една от трите корпорации, печелещи възможно повече от ресурсите, които човечеството можеше да придобие, през кратката си вегетационна стойност, наречена живот. Поне така беше в миналото. В настоящето, зависеше от това, колко можеш да платиш или колко ще ти издържи кутията за енерго придобиването на мозъчна дейност. Отдавна бяха разбрали, че сърцето и мозъка, трябва да съществуват заедно, иначе душевната енергия не се канализираше по нормален и достъпен за манипулиране  начин.

            — Без значение. Важно е да бъде задоволена от социални блага, да притежава свободата си и да има много внимание от всичките мъже. – отвърна проявлението на спящият женски индивид.

           — Чудесно! Тогава Ви предлагаме по-скъпия ни вариант. Професия актриса , може би от пет пъти хикс… - тук той направи драматична пауза, толкова, колкото нейната мозъчна дейност да отчете, че има още по-високо ниво.

            —  А има ли повече от пет пъти?

            —  Разбира се! – светкавично отвърна той. Нека бъде от седем пъти хикс. Едната степен Ви я подаряваме, като редовен клиент на „Век – Вегет“. - и той мисловно натисна копчето  за старт. Най-после можеше да изключи връзката. Очите му преминаха в режим „Реалност“.

           — За пореден път, искат да имат женски индивиди. Тази година това ни е осеммилионният случай. – отвърна колегата му по вегетативните свързвания.

        — Какво да я правим, като ражда само мъжки индивиди. Напоследък женските минаха допустимата бройка и Веге центъра спусна молба за  специално отношение към инкубаторките на мъжки.

         — Значи, затова е получила  избор от вегетации. – каза колегата му и само след миг продължи - Не ти ли се иска понякога и ние да сме като тях. Да си лежим, да ни хранят и да си живеем от вегетация на вегетация? Не се мъчим за нищо и поколението си го гледат вегетациите, а жените не ти пискат…Всяка си живее с това, което може да си позволи, срещу ресурсите, които връща.

             — Ти използва ли, вече новата, отпускащо изпразваща всякакви емоции и физиологични напрежения, вегетация…- прекъсна го той.

              — Разбира се…Да не мислиш, че ще пропусна?  Беше върха! Източиха ме емоционално и физиологично докрай. Доволен съм. Сега, само за работа мога да мисля, а не за разни физиологични нужди.

             — Трябва и аз да я мина, докато е на ниска стойност за служителите. – отвърна му. - Чете ли новините за „ Милениум – Веге“?

              — Да! Братовчед ми работи там. Казва, че наистина са им намалили часовете. Значи нямат достатъчно поръчки за веге милениуми.

Той се изпълни с гордост, заради работата си. Бяха засипани от желаещи да дават ресурси, срещу вегетации.

            — По-кратка вегетация – повече потребление…Казвам ти, скоро само нашата „Век – Вегет“ ще остане! Хайде, занеси ревящият мъжки индивид до И.И.-то (инкубационен интелект). Аз пуснах вегетацията на жената и насрочих следващата. Засега сме свободни. Ще ни извикат пак след час .

        Висшите вегетатори излязоха от инфополето му. Човеците му доскучаваха с постоянното си желание да притежават и получават. Беше създал вегетациите, за да не му е скучно, а и имаше нужда от повече възвращаемост на енергията си. А, какво по-добро от кратко живеещи тленни същества, като човеците. Беше намерил и начин да ги възпроизвежда по най-безопасният и точен метод. Безопасен за него, точен за тях. Все още, обаче, не откриваше начин как да повлияе на половете, с които се раждаха. Това оставаше информационно затъмнение в енергийната му същност. А беше висш  източник. И като си представеше, че само преди век сам беше пуснал идеята в няколко човешки мозъци за филмова прожекция на история за матрица, машини и хора… Ех, времето как си летеше! Енергийните източници не можеха да се смеят.  Те предаваха енергия, но и приемаха, защото се очакваше, че предаденото, след като е сменило няколкократно обема и силата си се връща при източника си. Отново му доскуча. Радваше се на властта си. Ядосваше се на несполуките , които бяха неделима част от вегетациите и често му идваше да зареже всичко и да се измести в друга вселена.

        Ако можеше да въздъхне, би го направил. Вместо това той затърси други, интересни вегетации из енергийният си поток.