ИСТОРИИ С МАРИАНКА

                                                             I                                      

                                        ВЕЛИКДЕНСКИ  КУРАБИИ

  Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се занимаваше с измислени игри, но без да прави бели – така я учеше майка й. Пазеше покривките на леглата да са винаги изпънати, да е подредено и красиво в къщи. Защото майка й винаги си идваше много изморена от работа и Марианка се стараеше да й спестява излишните усилия.

  Наближаваше Великден. А това беше много красив празник за малкото момиченце. В къщи имаше писани яйца – баба й ги боядисваше, а Марианка обичаше да я гледа. Майката на Марианчето винаги приготвяше сама козунаците и курабиите, а баща й помагаше. Малкото момиченце обичаше този празник и приготовленията за него, защото в цялата къща ухаеше много приятно, когато майка й започваше да ги пече в печката. А беше и много топличко...

  Тази година й разрешиха и тя да помага в приготвянето на курабиите. Марианка гледаше как майка й замесва тестото и като някоя вълшебница прибавя разни неща в него. През това време баща й нагласи в края на масата машинката за месо, в която сложи нещо дълго и много интересно завъртяно.

-          Това е шнек. Той избутва тестото напред, за да излезе през формичката, която слагаме отпред. И така стават курабиите – обясняваше баща й, а малкото момиченце слушаше с широко отворени очи и поглъщаше думите му като сладки бонбонки.

-         Марианче, ти нали искаше да помагаш, майче? – закачливо я попита майка й. – Застани отпред и като видиш да излиза тесто през дупчицата над курабийките, събирай го и го връщай обратно при другото. Хайде, аз ще въртя машинката, ще й слагам тесто да прави курабийките, баща ти ще ги реже с ножицата и ще ги подрежда в тавите. А ти ще събираш тестото, което се опитва да избяга и ще го връщаш в машинката – усмихна се майка й и започна да пълни голямото гърло на машинката, което се намираше отгоре. Всеки застана на мястото си и машинката се завъртя. Отпред започнаха да излизат ленти, които отгоре бяха накъдрени. Баща й бързо-бързо започна да ги реже на парчета, които нареждаше в тава на разстояние едно от друго.

-         А защо оставяш разстояние между тях, татко? – питаше любопитно момиченцето.

-         Защото във фурничката курабийките ще се надуят и ще им стане тясно, ако ги сложа една до друга, момичето ми – обясняваше й търпеливо баща й.

  Марианка кимна с глава и отиде при машинката. През отворчето над формичката за курабийките, където се въртеше оста на шнека,  като тънко змийче се виеше тесто, което тя трябваше да събира и да връща обратно.

  Много й беше приятно. Тестото беше мекичко и затова Марианка бъркаше в машинката и след като го напипваше, натискаше в него с пръсти това, което беше събрала. През това време майка й спираше да върти машинката и я изчакваше. Чак след като извади ръчичката си от гърлото на машинката, майка й продължаваше да върти ръчката и да прибавя ново и ново тесто. Машинката беше като гладна ламя, на която трябваше  непрекъснато да пълнят гърлото й с храна. Много беше интересно. Марианка се забавляваше, защото за първи път участваше в приготовленията за празника – досега само гледаше отстрани как големите се суетят напред-назад и после виждаше готовите изпечени курабии. Обичаше да вдъхва аромата им.

  Всичко вървеше гладко. Баща й изпече една тава, втора, когато отвън някой повика. Беше една от сестрите на дядо й – дошла да ги пита за нещо. Майката на Марианка се обърна към леля си и, без да спира въртенето на ръчката, се заприказва с нея. През това време малката помощничка обра тестото около оста на шнека и отиде до гърлото на машинката. Както всеки път бръкна вътре и започна да търси тестото, в което да прибави събраното. Напипа го и...

-          Олелееее ... – извика ужасено Марианка, а майка й уплашено завъртя ръчката обратно.

-         А бе майче, ами вътре сигурно няма тесто – уплашено извика тя, като видя как малката ръчичка се измъква от машинката и от средния й пръст тече кръв.

-         Ами ти защо не спря да въртиш тая машинка бе, жена – намеси се и баща й.

   Мариана плачеше, защото много я болеше. Ножът на шнека беше порязал пръста й от кокалчето чак до под нокътя. Майка й завърза набързо пръста с едно чисто парцалче, напоено с риванол – добре, че имаха в къщи.

-          Утре ще отидем да ти го превържат в болницата, майче. Недей плака, момичето ми. Тази година курабиите ще са много вкусни – галеше я по главицата майка й, а Мариана хлипаше и гледаше превързания си пръст с такава огромна мъка, сякаш Земята ще спре да се върти заради него.

  През това време баща й сложи тесто в машинката, завъртя ръчката й, през формичката се показа лента, оцветена с червени ивици ... Той клъцна оцветеното тесто и го хвърли.